1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 292
[населено място] 21. 03. 2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №6422 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпили са касационни жалби от Т. Н. Ш. от [населено място], чрез процесуален представител адв.К. и от третото лице-помагач [фирма], чрез процесуален представител адв.Х., срещу решение от 24.06.2014г., постановено по в.гр.д.№448/2014г. на Окръжен съд – Русе, с което е потвърдено решение от 28.02.2014г. по гр.д.№1043/2013г. на Районен съд – Русе в частта за уважаване на предявения от Г. В. Г. срещу Т. Н. Ш. иск с правно основание чл.45 ЗЗД.
Касаторите считат, че е налице основание по чл.280, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационните жалби Г. В. Г., чрез процесуален представител адв.Г., представя отговор на касационната жалба на третото лице-помагач, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване по касационната жалба.
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта за уважаване на предявения от Г. В. Г. срещу Т. Н. Ш. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата 5000лв. – обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от действия, изразяващи се в извършени медицински манипулации, както и силен психически стрес, ведно със законната лихва от датата на увреждането 05.08.2012г. до окончателонот изплащане на сумата.
Касаторите считат, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „налице ли е противоправно деяние по отношение на дееца, предявил иск по чл.45 ЗЗД, който е дал съгласие за увреждането си – директно или потенциално възможно и може ли да търси обезщетение за деликт ако извършителят е действал според даденото от него съгласие”, който считат, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение №945 от 15.03.2010г. по гр.д.№3026/2008г. на ВКС, ІVг.о., с което е прието, че: „Деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД се ангажира за увреждащо спрямо ищеца поведение, т.е., явява се защита на неговото субективното материално право и правнозначими интереси. Ето защо, за да е противоправно деянието по отношение на ищеца, предявил иск по чл. 45 ЗЗД , не трябва да има негово съгласие за увреждането му – директно или потенциално възможно. Щом един резултат се желае от пострадалия, той не може да се оплаква, че е настъпил. В обобщение, едно действие или бездействие може да в нарушение на установения правопорядък, поради което дори да съставлява престъпление, административно нарушение или дисциплинарна простъпка, за което деецът ще носи съответната наказателна, административна или дисциплинарна отговорност. То може и да е увреждащо за един или повече правни субекти, но те не могат да търсят обезщетение за деликт, ако извършителят е действал според даденото от тях съгласие.”. Поставеният от касаторите въпрос не е от значение за конкретното дело, по което не се касае до приет от пострадалия риск, а е установено, че претърпените от пациента неимуществени вреди са причинени изцяло от анестезиолога във връзка с начина на поставяне на упойката.
Касаторите поставят въпрос: изпълнил ли е въззивният съд задължението си да постанови съдебния си акт след преценка на всички приети по делото доказателства, след като не е обсъдил показанията на свидетелите Ф. и Д., както и заключението на медицинската експертиза в частта, в която вещото лице изрично посочва, че всяка една инвазивна медицинска манипулация /включително и спиналната анестезия/, дори и изпълнена по най-блестящия начин е свързана с неприятни усещания за болка; че различните индивиди реагират и понасят по различен начин една и съща интервенция, причиняваща болка; че най-общо може да се каже, че лумбалната пункция е доста болезнена и неприятна /но често необходима/ интервенция; че като всяка медицинска процедура спиналната анестезия крие известен риск за пациента; че са възможни усложнения /описани от вещото лице/, каквито в случая не са настъпили. Тези доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване. В т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС е направено ясно разграничение между основанията за допускане на обжалването и основанията по чл.281 т.3 ГПК и изрично е посочено, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос, следва да са обусловили решаващите изводи на съда по спорното право, а не да са релевантни към правилността на обжалвания съдебен акт, както и, че в производството по селектиране на касационните жалби не може да се преценява правилността на фактическите и правни изводи на въззивния съд. Отделно от това, в случая сочените от касаторите усложнения от медицинската процедура, не са относими към релевираните от касатора вреди, чиято обезвреда се търси по конкретното дело.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.06.2014г., постановено по в.гр.д.№448/2014г. на Окръжен съд – Русе.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: