О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 190
София, 10.05. 2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на трети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №150 по описа за 2016 год.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Производството е образувано по частна касационна жалба на Г. И. П. от [населено място], общ.П., чрез процесуален представител адв.Б., срещу определение от 22.01.2016г. по в.ч.гр.д.№27/2016г. на Окръжен съд – Перник, с което е потвърдено определение от 09.10.2015г. по гр.д.№1664/2013г. на Районен съд – Перник, с което по реда на чл.248 ГПК е допълнено определение от 24.04.2015г., постановено по същото дело, като Г. И. П. е осъден да заплати на Л. Н. Ж. сумата в размер на 1000 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по частната касационна жалба Л. Н. Ж., чрез процесуален представител адв.С., оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване като съображенията си излага в писмен отговор.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
С въззивното определение е потвърдено първоинстанционното определение, с което по реда на чл.248 ГПК е допълнено прекратително определение от 24.04.2015г., постановено по същото дело, като ищецът Г. И. П. е осъден да заплати на ответницата Л. Н. Ж. сумата в размер на 1000 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Прието е, че възражението за прекомерност не е направено своевременно, поради което е настъпила преклузия и същото е неоснователно.
Въззивният съд е споделил изводите в първоинстанционното определение, че искането по чл.78, ал.5 ГПК може да бъде направено най-късно до приключването на последното по делото съдебно заседание, до който момент страните са длъжни да представят списък на разноските по чл.80 ГПК и да ангажират доказателства за извършването им. Не бъде ли направено до този момент, възможността да се иска намаляване на разноските поради прекомерност се преклудира и пропускът не може да бъде саниран по реда на чл.248 ГПК /определение № 51 от 24.03.2011г. по т.д. № 271/2010г. на ВКС, I т.о.; определение № 337 от 03.10.2011г. по гр.д. № 1101/2010г. на ВКС, II г.о./.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, инкорпорирано в частната касационна жалба, частният жалбоподател сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, но не сочи правен въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд /ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС, т.1/, като общо основание за допускане на касационно обжалване, което е изискуемо и за касационното обжалване на определенията по чл.274, ал.3 ГПК. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС.
Предвид изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 22.01.2016г. по в.ч.гр.д.№27/2016г. на Окръжен съд – Перник.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: