Определение №651 от 10.6.2015 по гр. дело №1396/1396 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 651

Гр. София, 10. 06. 2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 8.06.2015 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1396/15 г., за да се произнесе, намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ срещу въззивното решение на Апелативен съд В. /АС/ по гр.д. №405/14 г. в осъдителната му част и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени исковете на Г. Н. срещу касатора, който солидарно с други ответници е осъден да заплати на ищеца на осн. чл.49 и 45 ЗЗД сумата от 5 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди и 5 006 лв. – обезщетение за имуществени вреди от ексцес на травматично увреждане, получено от ищеца на 6.10.05 г. при работа по време на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода” в Затвора – В., ведно със мораторната лихва върху двете главници и деловодните разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намира, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – р. по гр.д. №360/10 г. на трето г.о., по въпроса за реда, по който следва да се разгледа правният спор. Намира, че дейността на ГДИН по изпълнение на наказанието е административна, свързана с упражняване на държавна принуда и затова спорът следва да се разгледа по реда на чл.1 ЗОДОВ, в какъвто смисъл е приложеното решение на ВКС. Намира, че в противоречие с практиката на ВКС – р. по гр.д. №2853/08 г. на първо г.о.- въззивният съд е присъдил обезщетение за бъдещи имуществени вреди в размер на 7451 лв.. Според касатора въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: пасивно легитимирана ли е ГДИН по иска, след като към момента на увреждането не е имала юридическата самостоятелност на отделен правен субект?
С вл. в сила решение на Апелативен съд В. по гр.д. №65/12 г. е ангажирана отговорността на ответника и касатор за вредите от първоначалното увреждане на осн. чл.49 ЗЗД. С влизане на решението в сила е преклудиран доводът на касатора, съдържащ се в последния от въпросите, че не е пасивно легитимиран да отговаря по иска, защото към момента на злополуката не е имал статут на самостоятелен правен субект. Преклудиран е и доводът за основанието, на което следва да се ангажира отговорността му, съдържащ се в първия въпрос.. В ТР №45/90 г. на ОСГК, т.2 е разяснено, че отговорността за влошаване здравословното състояние на пострадал при непозволено увреждане се подчинява на същия правен режим, при който е възникнала отговорността за самото непозволено увреждане. Влошаването не е самостоятелен правопораждащ факт за имуществена отговорност. Ново обезщетение се дължи за самото влошаване, но само ако се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини.
Вторият въпрос също е преклудиран, защото сочената от касатора сума от 7 451 лв. е присъдена с влязлото в сила решение по гр.д. №65/12 г. на АС Варна като обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между пенсията, която ищецът получава и минималната работна заплата за периода 6.05.10 г. – 4.05.10 г.. По настоящото дело, като обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в тази разлика за периода 5.05.10 г.- 2.04.13 г. / когато е заведена исковата молба /, е присъдена сумата 5 006 лв. Това присъждане не обезщетява бъдещи вреди, както твърди касаторът, а такива до завеждане на исковата молба; не се установява и твърдяното противоречие с р. по гр.д. №2853/08 г. на ВКС, първо г.о.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд В. по гр.д. №405/14 г. от 18.11.14 г.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top