О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№719
гр. София, 11.11.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и шестнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 2723/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. С. К., чрез адвокат Т. П. против решение № 137 от 13.04.2016 г., постановено по в. гр. д. № 163/2016 г. по описа на Хасковския окръжен съд, ГО, III състав, с което е потвърдено решение по гр.д. № 2194/2015 г. на Районен съд [населено място], с което са отхвърлени предявените Г. С. К. против Корпоративна търговска банка АД / в несъстоятелност/ със седалище и адрес на управление [населено място] искове с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.1,2 и 3 КТ .
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон – основание за отмяна по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Подържа се, че прекратяването дейността на предприятието, поради обявяването му в несъстоятелност не е еднозначно на „закриване на предприятието“ по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ, която хипотеза според касатора ще е налице единствено в случаите на заличаване на банката от Търговския регистър. Наред с това се навеждат оплаквания, че уволнението е основано на невлязло в сила решение № 664 от 22.04.2015 г. по т. д. н. № 7549/2014 г. на Софийски градски съд, поради наличие на обжалване пред ВКС. Разпоредбите на чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от Закона за банковата несъстоятелност имали предвид предварително изпълнение на невлязлото в сила решение единствено по отношение на въпросите за несъстоятелността.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касация [фирма] – в несъстоятелност, чрез пълномощника си К. Боева e подала писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане до касация на обжалваното въззивно решение, като същевременно излага твърдения за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав Трето гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, Хасковския окръжен съд e потвърдил решение № 58 от 28.01.2016 г., постановено по гр. д. № 2194/2015 г. на Районен съд – Хасково, с което са отхвърлени предявените от Г. С. К. против [фирма] – в несъстоятелност искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за отмяна на Заповед № ТД – 8 – 3 от 03.08.2015 г. за прекратяване трудовото правоотношение на Г. С. К., възстановяването й на заеманата от преди уволнението длъжност – „Експерт операции с клиенти“ във Финансов център „Х.“, Главна Дирекция „Оперативни дейности“, както и за заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради незаконното уволнение в размер на 8 160, 84 лв.
За да постанови този резултат, окръжният съд е възприел изцяло доводите на първата инстанция, а именно, че с решение № 664 от 22.04.2015 г. по т. д. н. № 7549/2014 г. на Софийски градски съд, с което се открива производството по несъстоятелност на [фирма], същата се обявява се в несъстоятелност и се прекратява дейността на предприятието й има за правна последица закриване предприятието на работодателя по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ. Съдът е приел, че последиците и съдържанието на посоченото решение са обект на изрична законова регламентация в чл. 13 от Закона за банковата несъстоятелност. Прекратяването дейността на предприятието на банката е равносилно на прекратяване на самото предприятие, предвид невъзможността на същата след съдебното решение да осъществява банкова дейност и свързаните с нея функции, вкл. и тези на наетите по трудовото правоотношение служители за тази цел. Предприятието на работодателя вече не може да служи за банкова дейност, а същото съставлява съвкупност от имущество, подчинено на целите на несъстоятелността.
В представеното с касационната жалба Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване , касаторът е формулирал следните правни въпроси: 1. „Представлява ли невлязлото в сила решение за обявяване на банка в несъстоятелност, подлежащо на предварително изпълнение, годно основание за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ?“ и 2„Прекратяване на дейността на предприятие в несъстоятелност, еднозначно ли е на предвиденото в чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ „закриване на предприятието“?“.Според касатора въпросите са от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото, което обосновава допълнително основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
Предвид изложените по- горе решаващи мотиви, така формулираните въпроси са били предмет на разглеждане във въззивното решение и изводите по тях имат обуславящо за изхода на спора значение. С оглед на това същите имат характер на правни въпроси по см. на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. По отношение на тези въпроси обаче не е изпълнено посоченото от касатора допълнително основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.На първо място същото е посочено бланкетно и без обосновка, поради което обективно е невъзможно съдът да извърши проверка на неговото изпълнение.Според задължителното тълкуване дадено в т.4 от ТР №1/2010 год. по ТД №1/2009 год. на ОСГТК на ВКС за да е изпълнено това допълнително основание разглеждането на правния въпрос следва да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменение на законодателството и обществените условия , а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая касаторът не сочи коя е неправилната съдебна практика създадена поради неточно тълкуване , която следва да бъде изоставена и осъвременена. Не става ясно и кои са законовите разпоредби, които са неясни е се налага тяхното тълкуване. Същевременно по поставените въпроси има съдебна практика, която е безпротиворечива като обжалваното решение е постановено в съответствие с нея. В този смисъл е Р № 206/26.03.1999 г. на ВКС по гр.д. № 205/98 г. , 3-то г.о. според което закриването на предприятието по см. на чл. 328,ал.1,т.1 КТ е налице при пълно преустановяване на производствената му дейност занапред, като в хипотезата на несъстоятелност това законово изискване се удовлетворява във фазата на несъстоятелност, Р №6481 по гр.д. №3688/2016 г. та СГС, ГО, ІІ Е отд.,постановено по аналогичен казус и пр.
По изложените съображения не са изпълнени комулативните изисквания / правен въпрос по отношение на която да е изпълнено едно от допълнителните основания по чл. 280,ал.1 ГПК/ , с които законът свързва достъпът до касационно обжалване и такова не следва да се допуска.
С оглед изхода на настоящото производство касаторката следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касация, разноски в размер на 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 137 от 13.04.2016 г., постановено по в. гр. д. № 163/2016 г. по описа на Хасковския окръжен съд, ГО, III състав.
ОСЪЖДА Г. С. К. от [населено място] да заплати на Корпоративна търговска банка АД / в несъстоятелност/ юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: