3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 407
[населено място] 14. 04. 2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тридесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №6752 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. Р. А. от [населено място], чрез процесуален представител адв.К., срещу решение от 07.08.2014г., постановено по в.гр.д.№179/2014г. на Търговищки окръжен съд, с което е потвърдено решение от 27.05.2014г. по гр.д.№452/2013г. на Омуртагски районен съд, с което е отхвърлен предявения от А. Р. А. иск с правно основание чл.127, ал.2 СК и е уважен предявения от И. Д. А. насрещен иск с правно основание чл.127, ал.2 СК като упражняването на родителските права спрямо малолетните деца Р. и И. е предоставено на майката И. А., постановен е режим на лични отношения на бащата А. А. с децата; присъдена е издръжката, дължима от бащата на децата.
Жалбоподателят счита, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата И. Д. А. не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което на основание чл.127, ал.2 СК упражняването на родителските права спрямо малолетните деца Р., род.20.05.2002г. и И., род. 11.04.2007г., е предоставено на майката И. А., а не на бащата А. А., каквото е искането му; постановен е режим на лични отношения на бащата А. А. с децата; присъдена е издръжка на децата в размер на съответно 120лв. и 100лв., дължима от бащата.
В изложението за допускане на касационно обжалване жалбоподателят, за да обоснове наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, сочи, че въззивният съд е разрешил въпроси: „за съдържанието на понятието интереси на децата от гледна точка на разпоредбата на чл.125, ал.1-3 СК и конкретно за правното значение и отношението, което има към посоченото понятие напускането на семейното жилище от бащата”, „за правното значение на проявите на агресия от страна на бащата, имащи отношение към възпитателските качества на родителите като част от съвкупността от обстоятелствата, които имат значение за определяне на мерките по упражняване на родителските права от гледна точка на разяснението, съдържащо се в тази връзка в раздел ІІ, б.”а-к” ППВС №1/74г.”. Във въззивното решение поведение на родителите е оценено посредством интереса на децата /съгласно ППВС №1/1974г. интересът на децата се преценяват с оглед на следните обстоятелства: родителски качества; полагане грижи и умения за възпитание; подпомагане подготовката за придобиване на знания; трудови навици; морални качества на родителя; социално обкръжение и битови условия; възраст и пол на децата; привързаност между деца и родители и между децата и др./. Поради това не е налице твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение с ППВС №1/1974г. относно обстоятелствата, които имат отношение към ефикасността на децата и на положението им. Доводи за неправилна преценка интереса на децата с оглед на тези обстоятелства са относими към правилността на въззивното решение, по която касационната инстанция се произнася само ако жалбата бъде допусната за разглеждане по същество. Преценката за достъп до касационно обжалване се основава на съответствието с критериите по чл.280, ал.1 ГПК, а не с обсъждане на конкретните основания за порочност на обжалваното въззивно решение.
Касаторът сочи въпрос: „за задължението на въззивния съд предвид възложената му от закона служебно да следи за защитата на правата и интересите на някои частноправни субекти, каквито в конкретния случай се явяват непълнолетните деца на страните при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата от гледна точка на разяснението, съдържащо се в т.1 на ТР №1/2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което той е длъжен служебно да събере доказателства в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето”. За установяване на твърденията в исковата молба на А. А. са допуснати поисканите с исковата молба четирима свидетели при режим на довеждане, като в открито съдебно заседание е поддържал искане за допускане до разпит на доведените трима свидетели и е заявил, че няма други доказателствени искания. С въззивната жалба е поискал допускане на един свидетел при режим на довеждане за установяване на твърдения по исковата молба – че след раждането на децата грижата по отглеждането и възпитанието им са полагани основно от бащата, както и че след м.май 2013г. до предявяване на иска, ответницата не е осъществявала ежедневни грижи за тях. За тези обстоятелства са били допуснати и разпитани ангажираните от ищеца свидетели в първата инстанция. Въззивният съд е приел за установена фактическата обстановка по делото въз основа на съвкупната преценка на свидетелските показания на двете групи свидетели, вкл. бащата на ищеца, доведен от него, при когото и в неговото жилище живеят майката и децата на страните. Изключени са показанията на доведената от ищеца свидетелка Р. – негова братовчедка, като заинтересовани и основани не на лични нейни впечатления. При тези данни няма основание да се приеме, че в изпълнение задължението му да охранява интереса на децата въззивният съд е следвало да събира още гласни доказателства за посочените обстоятелства, поради което не е налице противоречие с посоченото тълкувателно решение и не е налице основание за допускане на касационно обжалване. По изложените съображения не е налице противоречие и с посоченото от касатора решение по гр.д.№1398/2011г. на ВКС, ІVг.о.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 07.08.2014г., постановено по в.гр.д.№179/2014г. на Търговищки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: