О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 370
ГР. София, 08.04.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 14.03.16 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №972/16 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма] срещу въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №20566/14 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от Д. Д. срещу касатора искове по чл.344, ал.1,т.1 и 2 КТ – отменено е като незаконно дисциплинарното уволнение на ищцата от длъжността „касиер”, наложено за нарушения по чл.190, ал.1,т.3,4 и 7 КТ със заповед на работодателя от 18.02.14 г. и тя е възстановена на заеманата до уволнението длъжност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Поставя като значими за спора въпросите от предмета му: Допустимо ли е налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение и съответства ли то на критериите по чл.189 КТ, когато работникът или служителят извърши три нарушения на тр. дисциплина за кратък период от време, независимо от относителната тежест на всяко едно от тях? и Допустимо ли е да се доказва умисъл при нарушение на трудовата дисциплина от МОЛ – на което е възложено да събира, съхранява , разходва или отчита парични ценности – за доказани липси и излишъци? Намира, че първият от въпросите е решен в противоречие с цитираната практика на ВКС, а втория е от значение за точното прилагане на закона, тъй като не е разработен в съдебната практика. Според касатора недопустимо е в случая да се приеме, че е налице бездействие, когато се касае за отчетническа дейност, т.е. непосредствено физическо боравене с парични средства. Характерът на излишъците / в наличие на какъвто се изразява едното нарушение/, както и на липсите е неустановеният им произход, т.е. представляват състояние на неотчетност, което води до задължение на МОЛ за обезвреда. В случая фактите сочат и на осн. по чл.190, т.4 КТ – с уронване на доброто име на работодателя, както се приема в правната теория – „Коментар на КТ”, изд.2007 г.
Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват:
По първия въпрос:
В сочените от касатора р. по гр.д. №1972/09 г. на четвърто г.о. и по гр.д. №299/09 г. на четвърто г.о. на ВКС наложеното за нарушения по чл.190, ал.1,т.3 КТ дисциплинарно уволнение е прието за законно. Посочено е, че в чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ е предвидена възможност за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“ за системни нарушения на трудовата дисциплина. Понастоящем в закона липсва легална дефиниция на понятието „системни нарушения“. Теорията и практиката възприемат наличието на системни нарушения на трудовата дисциплина, когато работникът/служителят е извършил три или повече нарушения. Предвид забраната по чл. 189, ал. 2 КТ системност има, когато и трите нарушения все още не са санкционирани, или когато поне едно от тях не е санкционирано, а наказанието за останалите не са заличени по реда на чл. 197 или чл. 198 КТ. За наличието на основанието по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ съставомерна е както съвкупността на три и повече еднородни нарушения на трудовата дисциплина, така и съвкупността от три или повече разнородни нарушения, стига да е изпълнено условието – работникът/служителят да не е бил санкциониран за тях, или да не е бил санкциониран поне за едно от тях, а наказанието за останалите да не е заличено по описания ред. Ако законодателят е имал предвид да ограничи приложното поле на основанието само и единствено за еднородни нарушения, то текстът на закона би посочил това, както е сторено с основанията на чл. 190, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. След като видът и тежестта на съответните нарушения не е конкретизиран, значи чрез посочената разпоредба законът санкционира укоримо поведение, изразяващо се в тенденция на незачитане на трудовата дисциплина и засягащо по различен начин добросъвестното изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение. В първото от цитираните решения на ВКС, при преценка за съответност на нарушениято с наложеното наказание е прието, че в хипотезата на чл.190, т.3 КТ дисциплинарните нарушения показват постоянство в укоримото поведение и при отчитане на липсата на самокритичност у работника е направен извод, че дисциплинарното наказание в разгледания там случай съответства на тежестта на установеното дисциплинарното нарушение, съобр. чл.189, ал.1 КТ.
Принципен отговор на въпроса, поставен от касатора, обаче е даден в приложените към отговора на касационната жалба р. по гр.д. №1306/11 г. на четвърто г.о. и по гр.д. №559/09 г. на трето г.о. на ВКС. В тях е посочено, че при избора на наказание работодателят е длъжен да се ръководи от законовите критерии по чл. 189, ал. 1 КТ, а именно тежестта на нарушението/определя се от значимостта на неизпълненото задължение и формата на вината/, обстоятелствата при които е извършено и поведението на работника или служителя. При системните нарушения по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ също следва да се изхожда от критериите по чл. 189, ал. 1 КТ съобразно изричната разпоредба на чл. 190, ал. 2 КТ. Това означава, че и при тези нарушения работодателят трябва винаги конкретно да съобрази кое от дисциплинарните наказания съответства на извършените нарушения. Преценката по чл. 189, ал. 1 КТ е задължителна за работодателя и нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание и в случаите когато са извършени пет нарушения на трудовата дисциплина за кратък период от време, независимо от относителната тежест на всяко едно от тях. Във всички случаи наложеното наказание трябва да съответства на извършеното нарушение.
По настоящото дело въззивният съд е приел, че посочените в заповедта за уволнение 3 нарушения на тр. дисциплина / от които е санкционирано без наказанието да е заличено само първото/ са извършени от ищцата и формално осъществяват състава на чл.190, ал.1,т.3 КТ. В съответствие с цитираното по -горе р. по гр.д. №1306/11 г. на четвърто г.о. на ВКС въззивният съд е извършил контрол и на преценката на работодателя по чл.189 КТ. Приел е, че извършените от ищцата три нарушения, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, не могат да обусловят извод за такава тежест, която да обосновава налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Макар и трите отделни нарушения на тр. дисциплина да са извършени в касова зона от лице, извършващо отчетническа дейност, не се касае за неизпълнение на значими задължения. При констатиране на излишъка в касата от 79,95 лв. за един ден не се доказва ищцата да е действала умишлено, преследвайки конкретна цел, а по – скоро чрез бездействие е допуснала реализирането на излишъка. Не без значение е и поведението й след констатиране на нарушението – съзнавайки вината си ищцата още в обясненията си е направила пред работодателя изявление, че това няма да се повтори, с което е изявила готовност да се поправи. Или в съответствие с указаното в задължителната практика на ВКС и с разпоредбата на чл.190, ал.2 КТ въззивният съд е извършил преценка за съответствие на извършеното нарушение по чл.190, ал.1,т.3 КТ с наложеното наказание и е изложил подробни мотиви за прекомерната му тежест, преценявайки обстоятелствата по чл.189, ал.1 КТ.
По втория въпрос:
Въззивният съд е приел, че посочените в уволнителната заповед и установени нарушения на тр. дисциплина не могат да се подведат като такива по чл.190, ал.1,т.4 КТ – злоупотреба с доверието на работодателя, според дадената им в заповедта квалификация. Не се установява установеният излишък да рефлектира в имуществената сфера на работодателя като вреда, нито да е ощетено трето лице – клиент/клиенти/ на магазина с връщане на по-малка от дължимата сума. Не се установяват и умисъл и преднамереност в действията на ищцата.
В практиката на ВКС по чл.290 КТ се приема, че злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага. Злоупотреба с доверието на работодателя обаче е налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна облага, работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие; когато с действията си е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали действията са извършени умишлено / р. по гр.д. №1734/09 г. на четвърто г.о./. Не само в случаите, в които работник или служител е извършил посегателство върху имущество само и единствено собственост на работодателя е налице основанието по чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ, а и в случаите, в които посегателството е извършено върху имущество, собственост на трето лице, като за посегателството работникът или служителят се е възползувал от правата, които притежава по силата на трудовото правоотношение / р. по гр.д. №2162/13 г. на четвърто г.о./. В случая, според въззивния съд такова посегателство върху имуществото и злепоставяне на работодателя пред трети лица не се установяват от данните по делото..
В р. по гр.д. №3330/08 г. на първо г.о. е прието, че установените там нарушения не представляват злоупотреба с доверието на предприятието по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ, тъй като няма данни те да са извършени умишлено, а става въпрос за небрежност от страна на ищеца. Въпреки че са осем отделни нарушения, разглеждани като цяло, те не са тежки по смисъла на чл. 189, ал. 1 от КТ, обстоятелствата, при които са извършени сочат, че поведението на ищеца, макар и небрежно, не е укоримо във висока степен и не обуславя налагането на най-тежкото наказание.
Въззивното решение като цяло съответства на цитираната практика на ВКС. Наличието й изключва осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК по поставения от касатора втори въпрос – ТР №1/19.02.10 г.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №20566/14 г. от 26.10.15 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: