1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1142
ГР. София, 05.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 3.11.2014 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №4363/14 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Т. К. срещу въззивното решение на Окръжен съд Варна /ОС/ по гр.д. №3197/13 г., постановено по искането й с пр.осн. чл.127а СК. Въззивният съд е дал заместващо съгласието на бащата Т. Т. разрешение детето на страните С. Т. да напуска пределите на РБ, като пътува и пребивава във Великобритания, заедно с майка си Т. К. за периода на коледните, великденските и един месец през летните ваканции, всяка година за срок от пет години, считано от влизане на решението в сила. Не е уважено искането на майката детето да пътува неограничено до Великобритания, заедно с нея, за срок от пет години.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК, като твърди, че въззивното решение противоречи на цитираната и приложена практика на ВКС по въпросите от предмета на спора: допустимо ли е даването на заместващо съгласие за пътуване на детето за неопределен брой пъти, но за определен период от време и до определена държава; отказът на единия родител да даде съгласието си детето да напуска пределите на РБ представлява ли основание за оставяне на молбата за заместващо съгласие без уважение или ограничаване на пътуванията или преценката се прави най-вече въз основа на интереса на детето?
Соченото противоречие не се установява: В цитираната практика на ВКС е посочено, че при нужда на детето да пътува в чужбина и разногласие на родителите за това, съдът може да разреши конкретни пътувания за определен период от време и до определени държави / както е в процесния случай/ или неограничен брой пътувания през определен период от време, също до определени държави / р. по гр.д. №1623/09 г. на трето гр. отд. на ВКС и по гр.д. №4549/08 г. на четвърто г.о./. Когато е в интерес на детето, може да бъде дадено заместващо съгласие за извеждане му за определен период в определена държава или държави, чийто кръг е определяем. Правото на детето да напусне страната не може да бъде ограничавано само поради отказ на родителя, който не упражнява родителските права, да се лиши от регулярните свиждания с детето за определен период – необходимостта се преценява на първо място с оглед интереса на детето, с който родителят е длъжен да се съобрази / р. по гр.д. №1052/10 г. и по гр.д. №900/09 г. на четвърто г.о./.
В случая въззивният съд е дал заместващо съгласието на бащата разрешение за конкретни пътувания на детето за определен период от време до определена държава, заедно с неговата майка. Обосновал е това с интереса на детето – то е на 9 години, привързано е както към майката, която упражнява родителските права, така и към бащата и неговата семейна среда. Живее и посещава училище, както и курс по английски език, в [населено място]. Майката е с намерение да се установи трайно във Великобритания, но към момента няма доказателства, че живее там при добри битови условия и е с постоянна работа, позволяваща да издържа себе си и детето. Според ОС даване на заместващо съгласието на другия родител разрешение за неограничен брой пътувания за петгодишен период от време, предвид продължителността на срока, по същността си е за неограничен период и не дава гаранции за изпълнение на споразумението на родителите за осъществяване на лични контакти на детето с бащата, който се е противопоставил на местоживеенето на детето в чужбина. Според следваната от въззивния съд почти дословно практика на ВКС – р. по гр.д. №4549/08 г. на четвърто г.о., независимо от предоставяне на родителските права за упражняване от майката, тя може да взема по отношение на детето самостоятелно само тези решения, които според закона не e необходимо да бъдат взети от двамата родители. Решението за местоживеенето на детето следва да бъде взето от двамата родители. Детето има право на свободно придвижване, в страната и чужбина, но докато не невърши пълнолетие не може да упражнява това право нито само, нито само със съгласието на единия родител. При липса на съгласие разрешение може да бъде дадено за определен период от време и до определена държава.
По делото ОС е обосновал преценката си за честотата на разрешените пътувания с критериите, указани в цитираната практика на ВКС – изследван е актуалният интерес на детето, с оглед възрастта му, семейната среда, необходимостта да поддържа връзка и с двамата родители, безопасността му и образователната и битова обезпеченост. Изрично е посочено, че разрешението се дава в производство на спорна администрация и може да се измени при промяна на обуславящите го обстоятелства. Затова не е налице соченото основание за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр.д. №3197/13 г. от 13.12.13 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: