О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 73
София, 15.01.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети декември две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 5530/2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е за проверка допустимостта на касационното обжалване на въззивно решение от 14.08.2015 г. по в. гр.д. №162/2015 г. на Окръжен съд [населено място] по касационна жалба на А. Б. И. от [населено място].
Ответникът по касационната жалба О. Б. от [населено място] не взема становище относно допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, представено е и изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.1,т.3 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение е потвърдено решението по гр.д. № 70407/2014 г. на Районен съд [населено място], с което са отхвърлени предявените от А. Б. И. срещу О. Иванова Б. и двамата от [населено място], искове с пр. осн. чл. 26,ал.2, предл.5 ЗЗД за признаване за установено, че договори за покупко – продажба , обективирани в НА 139, том І., рег.№6191 и НА №162, том V, рег. №8076 на нотариус Р. П. [населено място] са нищожни поради привидност, прикриващи дарение на осн. чл. 17,ал.1 ЗЗД, както и иск с пр. осн. чл. 30,ал.1от Закона за наследството за намаляване на извършените в полза на О. Иванова Б. дарения до размера на на запазената част на А. Б. И..
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че събраните по делото доказателства, които имат косвен характер в тяхната съвкупност и последователност не обосновават еднозначен извод , че волята на общия наследодател и неговата внучка и ответница по исковете е била последната да придобие собствеността върху прехвърлените имоти при условията на дарение. С оглед на това са отхвърлени както исковете за нищожност на процесните сделки поради привидност ,прикриващи дарение, така и обусловения от него иск за намаляване на дарението до размера на запазената част на ищеца.
В представеното Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът е формулирал следните правни въпроси:
1. Длъжен ли е въззивният съд да посочи в решението си върху кои конкретно доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка и
2. Длъжен ли е въззивният съд при формиране изводите си по предмета на спора да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани от двете инстанции доказателства и всички изложени от страните доводи и възражения, да посочи защо приема едни доводи и доказателства , а други не приема и необсъждането им представлява ли съществено процесуално нарушение.
По отношение на първия въпрос счита , че е изпълнено допълнителното основание по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК, доколкото с въззивното решение същият е разрешен в противоречие с неговото разрешаване в цитирани решения на ВКС, постановени при условията на чл. 290 ГПК , както и на т.3 ППВС №1/13.07.1953 г. Досежно вторият въпрос според касатора са изпълнени допълнителните основания по чл. 280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
Съгласно т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по ТД №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос, формулирането на който съставлява основна и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване, следва да е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и неговото разрешаване да е обусловило правните изводи на съда , респ. изхода на делото .
В случая формулираните от касатора правни въпроси не отговарят на посочената характеристика. Същите по-скоро съставляват оплаквания за допуснати процесуални нарушения ,които могат да обосноват неправилност на решението / чл. 281,т.3 ГПК/ и следва да бъдат обсъдени в евентуално производство по чл. 290 ГПК , не в настоящото производство , което има предварителен характер.
Същевременно в мотивите на въззивното решение съдът е посочил въз основа на кои доказателства – гласни и писмени, е основал своите фактически и правни изводи .Извършил е и съвкупна преценка на събраните с тези доказателства данни. Именно при тази съвкупна преценка ,както се посочи, е направил извод, че същите не могат да обосноват еднозначен извод относно това, че процесните продажби прикриват дарения на процесните имоти.
С оглед на това дори да се приеме, че формулираните от касатора въпроси отговарят на характеристиката за „правни въпроси” по смисъла на т.1 от ТР №1/12.02.2010 г. , същите не са разрешени в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика със задължителен и незадължителен характер.
По изложените съображения, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 14.08.2015 г. по в. гр.д. №162/2015 г. на Окръжен съд [населено място] по касационна жалба на А. Б. И. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: