О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 233
гр. София, 16. 04. 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска ч. гр. дело № 100/2015г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.1,т.2ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. М. С. от [населено място] чрез процесуалния му представител адв. К. К. срещу определение № 3196/03.11.2014 г. , постановено по гр.д. № 1284/2014 г. на Варненския окръжен съд , гр.отд. ІІ състав, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските.
Частният жалбоподател прави оплаквания, че с обжалваното определение са допуснати нарушения на чл. 294,ал.2 ГПК и чл. 78 ГПК. Счита, че съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 294,ал.2 ГПК, поради което не е присъдил направените от него разноски пред касационната инстанция в размер на 580 лв. Счита също така, че с въззивното решение неправилно е осъден да заплати на ответниците по иска деловодни разноски в размер на 920 лв. , доколкото предявения от него иск не е отхвърлен. Застъпва становище, че съгл. чл. 78 ГПК му се дължат и следва да му се присъдят направените от него разноски за първа инстанция /ВРС/, както и за двете въззивни производства пред ВОС в общ размер от 1330 лв. Моли обжалваното определение да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което ответниците М. К. С. и А. Т. А. да бъдат осъдени да му заплатят 580 лв. разноски направени от него пред касационната инстанция и 1330 лв. разноски направени при разглеждане на делото пред първата и въззивните инстанции.
Ответниците по касация М. К. С. и А. Т. А. изразяват становище, че частната жалба е недопустима, доколкото цената на предявения иск , по който е образувано делото е под 5 000 лв. Излагат съображения и за неоснователност на частната жалба както и такива, че същата не следва да бъде допускана до касационно обжалване поради липса на формулиран правен въпрос.
Правят искане касационното обжалване на определението да не се допуска , а в случай че такова бъде допуснато , същото да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о. приема следното:
Частната жалба има за предмет определение, постановено за пръв път от въззивният съд, с оглед на което същата има характер на частна жалба по чл. 274,ал.1,т.2 ГПК , а не на касационна частна жалба по чл. 274,ал.3 ГПК. Съобразно това по отношение на жалбата изискванията, свързани с допустимостта на касационното обжалване на касационните частни жалби не са относими. В този смисъл не се налага с частната жалба да се представя изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК , което да съдържа правен въпрос и допълнителни основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1ГПК и възраженията на ответниците в тази насока са неоснователни.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт , поради което е процесуално допустима.Неоснователно е възражението по чл. 274,ал.4 ГПК за процесуално недопустимост на касационната жалба предвид цената на иска, по който е образувано делото. В случая делото е образувано по иск за разпределение на ползване по чл. 32,ал.2 ГПК, който е неоценяем.
С оглед на изложеното, частната жалба следва да се разгледа по същество:
Производството по делото е за разпределение на ползване на незастроената част от съсобствено на страните по делото дворно място при права 57/273 ид. части за ищеца и по 108/273 ид. части за двамата ответника. Това производство има характер на спорна съдебна администрация като до намесата на съда се стига, когато съсобствениците на общата вещ не могат да вземат решение за нейното управление в това число за нейното ползване или когато взетото решение накърнява техните правата или е вредно за вещта. С оглед на тази специфика на производството постановеното съдебно решение за разпределение на ползването ползва и двете страни. Последното обуславя и възприетият от практиката начин за определяне на разноските, а именно: Направените от страните разноски за такси и възнаграждения за назначени от съда експертизи пред инстанциите по същество следва да съответстват на размера на дела им в съсобствеността, и разноски с такъв характер се присъждат , ако такова съответствие не е налице / това е принципа въведен в разп. на чл. 355,изр.1 ГПК в производствата по делба на съсобствени имоти/.Направените от страните разноски за адвокатско възнаграждение остават така, както са направени. При обжалване на решението за разпределение на ползването разноските се присъждат по общото правило на чл. 78 ГПК като се понасят от страната, чиято жалба е отхвърлена или срещу която жалбата е уважена. / в този смисъл Р № 275/30.10.2012 г. по гр.д. №444/2012 г. на ВКС ,ІІ г.о. , постановено по реда на чл. 290 ГПК./
В настоящия случай с решение № 1304/29.09.2014 год. по в. гр.д. №1284/2014 г. на Варненския окръжен съд, след като е разпределил ползването на съсобственото дворно място, съдът е осъдил М. К. С. и А. Т. А. да заплатят на М. М. С. сумата 380 лв. , представляваща сторените от него съдебни разноски пред ВКС. Същевременно последният е осъден да заплати на М. С. и А. А. сумата 920 лв. представляваща направените от тях разноски при първоначалното и повторно разглеждане на спора от Варненския окръжен съд. Молбата на ищецът М. М. С. по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските с искане съдът да му присъди направените от него разноски пред ВКС в размер на 580 лв. и 1330 лв. направени разноски при разглеждането на делото от първата и въззивната инстанция е оставена без уважение с определението, предмет на настоящото производство.
Определението е неправилно. Както първата, така и втората инстанция / при първоначалното разглеждане на делото/ са се произнесли по разноските. С решението си въззивната инстанция е отменила решението на първата инстанция в частта за разноските и е присъдила разноски. С решението на ВКС по гр.д. №1593/2014 г. на ВКС, І г.о.е отменено решението на въззивната инстанция по гр.д.№2010/2013 г. на ВОС в това число и в частта за разноските и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.Съгласно чл. 294,ал.2 ГПК при повторното разглеждане на делото съдът се произнася и по разноските за водене на делото пред Върховния касационен съд. В случая тези разноски, направени от касатора М. М. С. са в размер на 580 лв. / 30 + 50лв. държавни такси +500 лв. адвокатско възнаграждение , /а не на 380 лв. , както са присъдени в решението при повторното разглеждане на делото от въззивната инстанция/.Същите му се дължат с оглед изхода на производството пред касационната инстанция.
При повторното разглеждане на делото въззивната инстанция е инстанция по съществото на спора и е следвало да се произнесе относно разпределението на разноските за държавни такси и възнаграждения на в.л., които възлизат общо на сумата от 440 лв. /400 лв. възнаграждение за вещи лица по 200 лв. от двете страни в производството , 30 лв. държавна такса внесена от ищеца с подаването на исковата молба и 10 лв. държавна такса внесена от ответниците за 2 бр. съдебни удостоверения/. С оглед правата на страните в съсобствения имот от общия размер направени разноски в производството , на ищеца се падат разноски в размер на 91,86 лв., а на двамата ответника по 174,06 лв. От общите разноски обаче ищецът е направил такива в размер на 230 лв. / 30 лв. д.т. за завеждане на делото и 200 лв. разноски за в.л. /.Следователно същият е направил разноски в повече от дължимото в размер на 138,14лв, които следва да му бъдат заплатени по- равно от двамата ответника.
За първото въззивно производство разноски на въззивниците не следва да се присъждат, доколкото постановеното решение в това число и в частта за разноските е отменено от касационната инстанция като неправилно и предвид окончателния изход на спора.
С оглед на изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено ново определение, с което на осн. чл. 248ГПК се измени решение №1304/29.09.2014 г. по гр.д. №1284/2014 г. на ВОС в частта за разноските като М. С. и А. А. бъдат осъдени да заплатят на М. М. С. сумата 580 лв. направени от него разноски за касационната инстанция и 138,14 лв. разноски съразмерно на дяловете в съсобствения имот.
По изложените съображения , Върховният касационен съд, състав на III г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 3196/03.11.2014 год. по гр.д.№ 1284/2014 г. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение №1304/29.09.2014 г., постановено по гр.д. №1284/2014 г. на Варненския окръжен съд в частта за разноските както следва :
ОСЪЖДА М. К. С. и А. Т. А. да заплатят на М. М. С. сумата 580 лв. направени от него разноски пред касационната инстанция и 138,14 лв. разноски, дъл- жими съобразно дела му в съсобствения имот.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: