О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 140
София, 03.02.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на първи февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 301/2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е за проверка допустимостта на касационното обжалване на въззивно решение №336/03.11.2015 г. по в. гр.д. №486/2015 г. на Добричкия окръжен съд по касационна жалба на Б. Т. Н. от [населено място] , чрез адв. Д. К. .
С обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното решение в частта,в която Регионален инспекторат по образованието , [населено място] е осъден да заплати на Б. Т. Н. обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на дискриминация по признак „Образование” за размера над 800 до 1500 лв., е постановено ново решение, с което за тази част искът е бил отхвърлен.Оставено е в сила решението в частта, в която този иск е бил отхвърлен до пълния претендиран размер от 3000 лв. ,както и в частта, в която е отхвърлен искът за имуществени вреди в размер на 10 800 лв.
Ответникът по касация Регионален инспекторат по образование, [населено място], оспорва наличието на законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване в писмено възражение по делото.Претендира разноски.
Касационната жалба е процесуално недопустима досежно решението в частта, с която е отхвърлен искът с пр. осн. чл. 71,ал.1,т.3 ЗЗДискр. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на дискриминация по признак „образование” на осн. чл. 280,ал.2 ГПК , доколкото цената на този иск е под 5 000 лв. С оглед на това касационната жалба ще се остави без разглеждане в тази част.
В останалата част касационната жалба процесуално допустима: Същата е срещу решението по иска за имуществени вреди, който е с цена над 5 000 лв., подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК.
С представеното по делото „Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване „ касаторът е формулирал три правни въпроса като първите два касаят решението по иска за неимуществени вреди. Доколкото, както се посочи, същото не подлежи на касационно обжалване , тези въпроси не следва да се обсъждат.
Въпросът , който касае решение в останалата част – досежно искът за имуществени вреди е следният:” Следва ли да бъде присъдено обезщетение за имуществени вреди , които се изразяват като разлика между получаваното от ищеца обезщетение от 11.38 лв. дневно от Р. – Д. и заплатата от 2 766.07., която ищцата би получавала , ако бе назначена за директор в ОУ „Отец П.” [населено място] дол.
Така формулираният въпрос няма характер на правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК, който следва да е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и неговото разрешаване да е обусловило правните изводи на съда / т.1 ТР №1/19.02.2010 г.ОСГТК /. Неговият отговор на практика означава да се даде отговор на въпроса дали предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди произтекли от дискриминация е следвало да бъде уважен или не – тоест дали така предявеният иск е основателен. Преценката относно основателността на иска обаче се извършва в производството по чл. 290 ГПК при разглеждане на касационната жалба по същество, а не в настоящото производство.
Съгласно задължителното тълкуване, дадено в т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. ОСГТК на ВКС посочването на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване, поради което нейната липса е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска. Последното е така, доколкото допълнителните основания /критерии/ по чл. 280,ал.1, т.1,2 и 3 ГПК могат да бъдат изпълнени само по отношение на конкретен правен въпрос.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да се допуска досежно решението относно иска за имуществени вреди.
С оглед изхода на настоящото производство касаторът Б. Т. Н. от [населено място] , следва да заплати на регионалния инспекторат по образованието в [населено място] разноски за настоящото производство в размер на 250 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №336/03.11.2015 г. по в. гр.д. №486/2015 г. на Добричкия окръжен съд в частта в която , в която е оставено в сила първоинстанционното решение по гр.д. № 2370/2014 г. на Добричкия районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Б. Т. Н. от [населено място] срещу Регионален инспекторат по образование [населено място] иск за сума в размер на 10 800 лв., претендирана като обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди от дискриминация по признак „Образование” .
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Б. Т. Н. от [населено място] срещу решението в останалата част и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА Б. Т. Н. от [населено място] , на Регионалния инспекторат по образование, [населено място] разноски за настоящото производство в размер на 250 лв.
Определението в частта, в която касационната жалба е оставена без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС. В останалата част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: