О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 83
гр. София, 01.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето г.о., в закрито заседание на 8.02.16 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №313/16 г., намира следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. П. срещу въззивното разпореждане на съдия от Апелативен съд В. по гр.д. №375/15 г. от 13.10.15 г., с което е отказано да й се издаде изпълнителен лист за законната лихва върху присъдената й с първоинстанционното решение сума от 212 393 лв. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на разпореждането и се иска отмяната му.
Ответникът по частна жалба В. Р. не изразява становище.
Частната жалба е подадена в срока по чл.407 ГПК срещу подлежащо на обжалване разпореждане и е допустима, но неоснователна. За да отхвърли искането за издаване на изпълнителен лист за лихвата въззивният съдия е приел, че тя е присъдена от първоинстанционния съд, считано от момента на едновременното изпълнение по чл.90 ЗЗД. В тази част първоинстанционното решение е обезсилено от въззивния съд и не е налице съдебно решение за присъждане на законната лихва от друг момент.
Изводите на въззивния съдия са правилни – във въззивното решение няма диспозитив за лихвата, въз основа на който да се издаде изпълнителен лист / арг. от чл.404, т.1 ГПК/. Ищцата, след обезсилване на първоинстанционното решение за лихвата, е следвало да поиска от въззивния съд да се произнесе по искането й за лихва по реда на чл.250 ГПК и там да изложи съображенията си за дължимостта й, съдържащи се в частната жалба.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане от 13.10.15 г. по гр.д. №375/15 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: