О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 917
гр. София, 14.10.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети октомври две хиляди и петнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 2711/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. М. З., чрез адв. П. Б. против решение № 6665 от 07.10.2013 г., постановено по в. гр. д. № 12269/2013 г. на Софийски градски съд, IV – A отделение, с което е оставено в сила решение от 05.07.2013 г. по гр. д. № 62457/2012 г. на Софийски районен съд, 70 състав, с което са отхвърлени предявените от М. М. З. срещу МБАЛ [фирма] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, необосновано и е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон – основания за отмяна по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Представя се изложение на основанията за допустимост на касационно обжалване по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по жалбата МБАЛ [фирма], чрез процесуалния представител Й. Б. подава писмен отговор, с който смята същата за неоснователна.Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК /виж ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г./
От съдържанието на касационната жалба и приложението към нея не може да се направи извод, че касаторът е формулирал изрично правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата, както и да е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба. Съдът може само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Доколкото посочването на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване, неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска.
Отделно от това в изложението към касационната жалба касаторът не е посочил нито едно от специалните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване – а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Наведените от жалбоподателя доводи в изложението към касационната жалба, обуславят основанията за обжалване на въззивното решение по чл. 281 ГПК, но не и тези за допускане до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК.
С оглед изхода на настоящото производство касаторът следва да заплати на ответника по касация разноски в размер на 300 лв. юрисконсулско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6665 от 07.10.2013 г., постановено по в. гр. д. № 12269/2013 г. на Софийски градски съд, IV – A отделение.
ОСЪЖДА М. М. З. от [населено място] да заплати на „МБАЛ [фирма] разноски в размер на 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: