О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 699
София, 18 юни 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1623/2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от № 1945/27.10.2014 г. по гр. №1776/2014 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10-ти състав, е отменено частично решението по гр.д. № №4512/2013 г. на СГС, І ГО,20-ти състав в частта , в която е отхвърлен предявения от Надежда Иванова Д. – Д. срещу Прокуратурата на Република България иск за имуществени вреди за размера над 10 000 лв. до 18 000 лв.Потвърдено е решението в останалата част, в която Прокуратурата на РБ е осъдена на осн чл. 2,ал.1,т.3, предл.1 от ЗОДОВ да заплати на Надежда Иванова Д. сумата от 30 000 лв. , представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 10 000 лв. обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат от повдигнати обвинения в извършване на престъпление, по които в последствие е била оправдана, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 01.04.2013 г. до окончателното им изплащане, като за разликата до пълния претендиран размер от 200 000 лв. на иска за имуществени вреди и за разликата от 18 000лв. до 50 000 лв. на иска за имуществени вреди, исковете са отхвърлени като неоснователни.
Срещу решението в неговата уважителна част е постъпила касационна жалба от Прокуратурата на Република България. Иска се частична отмяна на решението досежно неимуществените вреди и намаляване на размера на присъдено обезщетение и отмяна на решението относно обезщетението за имуществени вреди изцяло.
С касационната жалба е представено Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.284,ал.3,т.1 ГПК.
Надежда Ив. Д. – Д. от [населено място] обжалва решението в частта, в която предявените искове за имуществени и неимуществени вреди са отхвърлени.
Оспорва касационната жалба на Прокуратурата на РБ „по същество” в писмен отговор по делото.Също представя Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.284,ал.3,т.1 ГПК.
Касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от страни в процеса, които имат право и интерес от обжалване на решението в съответната част и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Относно допустимостта на касационното обжалване на решението по касационната жалба на Прокуратурата на РБългария:
В представеното изложение по чл. 284,ал.1,т.3 ГПК този касатор сочи, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по процесуално – правен въпрос за определяне на неимуществените вреди , което следва да се извърши след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точно прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД. По този въпрос, според касатора обжалваното решение противоречи на т. ІІ от ППВС №4/23.12.1968 год. , както и на т. 3 и т.11 от ТР защото част от твърдените от ищеца неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането , както и на т.19 от ТР №1/04.01.2001 год. , поради липса на мотиви за наличието на причинно – следствена връзка между незаконното обвинение и причинените вреди.
Позоваването на задължителна практика на ВС и ВКС принципно обосновава допълнителното основание за допустимост по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. В случая обаче липсва ясно формулиран правен въпрос и това основание за допустимост не може да бъде проверено. Изложението в цитираната част има по- скоро характер на оплакване за постановяване на решението в противоречие с материалния закон, доколкото цитираното ППВС и ТР в сочените части съставляват тълкуване на материалния закон с оглед правилното му прилагане.Противоречието с материалния закон, съгласно чл. 281,ал.1,т.3 ГПК, е касационно основание за отмяна на обжалваното решение и може да се обсъжда в евентуално производството по чл. 290 ГПК, а не в настоящото производство , което го предхожда.
Посочено е също така , че материално- правния въпрос по делото е свързан с определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ. Този въпрос,според касатора, се решава противоречиво от съдилищата като при прегледа на съдебната практика се установява, че при сравнително сходни случаи, размерите на обезщетенията се определят при големи различия.
В тази връзка се позовава на решения на ВКС , постановени и при условията на чл. 290 ГПК: Р№229/15.07.2013 г. по гр.д. №1179/2011 г. ІV г.о. на ВКС , Р №224/15.07.2013 г. по гр.д. №1205/2012,ІV г.о. на ВКС както и на решение Р №270/23.05.2010 г. по гр.д. №407/2013 г., на АС [населено място]. Цитираните решения не могат да обосноват противоречива практика, доколкото при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдилищата са преценявали различни обстоятелства. Тоест твърдението на „сходност на случаите” не намира опора в приетата от съдилищата фактическа обстановка в представените съдебни актове.
Относно допустимостта на касационното обжалване на решението по касационната жалба на Надежда Иванова Д. – Д. :
Според този касатор въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, а именно:” Може ли съдът да обоснове своите изводи само на избрани от него доказателства, без да посочи другите и без да ги обсъди , а за тези доказателства , които ги отхвърля – без да изложи съображения?”
Така формулиран правният въпрос има характер на оплакване за допуснато процесуално нарушение и по – конкретно на чл.235 ГПК , според който при постановяване на решението съдът следва да обсъди всички обстоятелства които имат значение за правилното решаване на делото , както и на чл. 236,ал.2 ГПК относно изискването за излагане на мотиви и тяхното съдържание . За да отговаря на изискванията за правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК, въпросът следва да е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на спора. Доводите, касаещи касационни оплаквания за отмяна на решението нямат характер на правен въпрос в този смисъл и същите не следва да се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК, а в евентуалното последващо производство по разглеждане на касационната жалба „ по същество”, ако касационното обжалване бъде допуснато,както вече беше посочено..
Касаторът сочи също така, че по „материалноправният въпрос, по който се е произнесъл съдът, е налице превратно анализиране на заключението на съдебно – медицинската експертиза . Такъв въпрос обаче не е формулиран.
Съгласно задължителното тълкуване в т.1 на ТР №1/19.02.2010 год. по ТД №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, формулирането на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване. С оглед на това неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска.Поради казаното не се налага обсъждане на представените с касационната жалба решения на ВКС, които нямат задължителен характер,посочени за обосноваване на противоречива съдебна практика по визирания в изложението процесуален въпрос.
С оглед на изложеното, не са изпълнени предпоставките, с които законът свързва достъпът до касационно обжалване и касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от № 1945/27.10.2014 г. по гр. №1776/2014 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10-ти състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: