3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 301
ГР. София, 11.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 13.10.2014 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3743/14 г. , намира следното:
Производството е по чл.307, ал.1 ГПК
ВКС се произнася по допустимостта на молбите на В. В. от 23.01.14 г. и на С. Г. от 28.02.14 г. за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС, състав на четвърто г.о. по гр.д. № 363/12 г. от 29.03.13 г. Молителите се позовават на основанията по чл.303, ал.1, т.2 и 5 от ГПК. Допълнително, с постъпила по делото „частна жалба” от 3.09.14 г. поддържат тези основания, като добавят и нови твърдения в обсега на основанието по чл.303, т.5 ГПК
Ответницата по молбите Д. Д. ги оспорва като неоснователни.
ВКС намира молбите за недопустими поради следното:
Молителят В. навежда като основание за отмяна престъпно действие по чл.309 НК на страна по делото – ищцата Д. Д.. Престъпното действие обаче не е установено по надлежния съдебен ред – чл.303, ал.1,т.2, вр. с чл.305, ал.1,т.2 ГПК / видно и от приложените към частната жалба постановление за отказ да се образува досъдебно наказателно призводство от 15.05.13 г. и писмо на СРП от 4.07.13 г./ и на това основание молбата е недопустима.
В „частната жалба” от 3.09.14 г., в допълнение на молбата за отмяна, молителят навежда и твърдения в обсега на осн. по чл.303 т.5 ГПК – че не е бил надлежно представляван в процеса пред въззивната и касационна инстанция, тъй като пълномощното от 1.11.11 г., на л.22 от делото на АС, е дадено от друго лице – В. С. Г. /вместо В./ и не е подписано от него. Пълномощното е по делото, а за постановеното касационно решение от 29.03.13 г. молителят е узнал най-късно на 25.06.13 г., когато е подадена подписаната лично от него първа молба за отмяна на решението. Затова допълнително изложените в „частна жалба” от 3.09.14 г. нови твърдения за нарушения на съдопроизводствените правила по чл.303, т.5 от ГПК са наведени след срока по чл.305, т.5 ГПК и не могат да бъдат разгледани.
Молителката Г. се позовава на основанието за отмяна по чл.303, ал.1,т.2 от ГПК по съображения, идентични с тези на първия молител. Поради изложеното по –горе за начина на установяване на престъпното обсоятелство по чл.303, ал.1,т.2 ГПК, молбата за отмяна на това основание е недопустима.
Молителката се позовава още и на основание за отмяна по чл.303, ал.1,т.5 ГПК – твърди, че не е имала адвокатска защита по гр.д. №363/12 г. на ВКС, четвърто г.о. и е уведомена за постановеното решение на два пъти със съобщение, а не чрез адвокат и чрез публикация в Държавен вестник. Тези й оплаквания вече са разгледани по реда на чл. 303 и сл. ГПК и оставени без уважение с решение на ВКС, четвърто г.о. по гр.д. №6768/13 г. С това са преклудирани и не подлежат на ново разглеждане. Останалите изложени в тази молба / и в частната жалба на двамата молители/ оплаквания срещу решението по гр.д. №363/12 г. на ВКС, четвърто г.о. са по съществото на разрешения спор, сочат на неправилност на влязлото в сила решение на ВКС, четвърто г.о. по см. на чл.281,т.3 ГПК и този състав на ВКС не ги разглежда в настоящото извънинстанционно производство.
В молбата на Ст. Г. формално се навежда основание за отмяна по чл.303, ал.1,т.5 ГПК и на решението по гр.д. №6768/13 г. на ВКС, четвърто г.о., постановено в производство за отмяна по чл.303 и сл. от ГПК, образувано по друга молба на същата молителка срещу р. по гр.д. №363/12 г. на ВКС, четвърто г.о.. Във връзка с това основание, за производството по гр.д. №6768/13 г., като отделно и извънинстанционно, не се излагат никакви конкретни оплаквания, които да са съставомерни в хипотезата на соченото и на останалите отменителни основания по чл.303 ГПК. Освен това постановеното в производство за отмяна по чл.303 ГПК решение на ВКС не подлежи на отмяна, защото не формира сила на пресъдено нещо за спора – опр. по ч.гр.д. №546/14 г. на четвърто г.о. на ВКС.
Поради недопустимостта на молбите, ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба на В. В. от 23.01.114 г. и молба на С. Г. от 28.02.14 г. /допълнени с частна жалба на двамата от 3.09.14 г./ за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС, четвърто г.о. по гр.д. №363/12 г. от 29.03.13 г. и на решение на ВКС, четвърто г.о. по гр.д. №6768/13 г. от 27.01.14 г.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: