3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 674
София, 23.09. 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 4039/2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 273,ал.3 ГПК.
Образувано по касационна частна жалба на П. Г. П. от [населено място] , обл. М. срещу определение от 08.05.2014 год. , постановено по частно гражданско дело №56/2014 год. на Окръжен съд [населено място], с което е потвърдено постановление от 27.02.2014 год. на Нотариус Д. М., рег. №393 на НК по нот. Дело №112/2014 год., с което на осн. чл. 587 ГПК е отказано признаването на П. Г. П. от [населено място] за собственик по давностно владение на 15 броя земеделскии горски имоти в землището на [населено място].
В касационната частна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска се неговата отмяна.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното:
Касационната частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване съгл.чл. 274,ал.3,т.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Касаторът- частен жалбоподател счита, че с обжалваното определение при условията на чл. 280,ал.1,т.3 ГПК са разрешени следните процесуално – правни въпроси: 1. Допустимо ли е прекратяването на по- късно предявен частичен иск, който има за предмет друга част от вземането. Налице ли е идентитет при предявяване на искове между едни и същи страни на едно и също основание, но с искане за присъждане на различни части от общия размер на претендираното вземане? и 2. Допустимо ли е да бъде прекратено производството,образувано по по- късно предявен пред окръжен съд частичен иск , при положение, че съгласно чл. 104,ал.1,т.4 от ГПК не е възможно претенцията за присъждане на общия размер на вземането да бъде заявена за разглеждане в по- рано образуваното пред районен съд дело. Не препятства ли евентуалното прекратяване на второто по време дело заведено пред окръжен съд, възможността страната да получи защита на останалата част от претенцията си , която съгласно ТР №1/17.07.2001 год.по т.д. №1/2001 год. на ВКС не се счита за предмет на делото пред РС.
Ответникът А. С. Е. от [населено място] оспорва допустимостта на касационното обжалване , както и основателността на касационната частна жалба по същество, в писмен отговор по делото. Претендира разноски.
Върховният касационен съд счита, че не са налице законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че в рамките на производството пред РС – Златоград по гр.д. №359/2012 год. [фирма] Мадан е предявил насрещен иск срещу А. С. Е. от [населено място] за сумата от 24 900 лв. – част от общ размер от 616 398,82 лв., представляващи стойност на извършени подобрения от ищеца в собствения на ответника по насрещния иск недвижим имот. Същевременно пред ОС [населено място] е предявена искова молба вх. №5074/10.12.2012 год. от [фирма] – Мадан против А. С. Е. от [населено място], с която се иска ответника да бъде осъден да заплати сумата от 250 000 лв.- част от общия размер от 616 398,82 лв. –стойност на извършени от ищеца в имот на ответника подобрения, по която е образувано дело №235/2012 год. По двете дела става въпрос за едни и същи подобрения, направени в един и същи имот, обстоятелства по които между страните няма спор. С оглед на това съдът е приел , че става въпрос за една искова претенция , по която са налице две висящи дела с едни и същи страни и доколкото гр.д. № 235/2012 год. на Окръжен съд [населено място] е по- късно образуваното, е прекратил производството по него.
При тези данни очевидно процесуалноправните въпроси , така както са формулирани, не са били предмет на разглеждане във въззивното определение. Дори да се приеме, че разрешаването на първият въпрос се съдържа имплицитно с извършеното от съда процесуално действие по прекратяване на по – късно заведеното дело и в този смисъл същият се явява правен въпрос по смисъла на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК, не е налице втората предпоставка , с която законът свързва достъпът до касационно обжалване , а именно допълнителното основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. Съгласно даденото задължително тълкуване в т.4 от ТР №1/19.02.2010 год. на ВКС по т.д. №1/2009 год. на ОСГТК това основание е налице, когато разглеждането на поставения въпрос допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия , а за развитие на правото , когато законите са непълни, неясни или противоречиви за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Принципно ,разпоредбата на чл.126 ал.1 ГПК изискваща прекратяването на по- късно заведеното дело е ясна и по нейното тълкуване съществува трайна съдебна практика, която не се нуждае да бъде изменена или изоставена като обжалваното определение е в съответствие със същата. Безспорно предмет на двете дела е едно и също спорно право , което е индивидуализира от основанието / фактите от които произтича/ , петитума и страните по него. Размерът на претенцията не е индивидуализиращ белег на спорното право. Правно несъстоятелно е твърдението, че става въпрос за два различни иска , доколкото по всеки един от тях се претендира отделна част от общия размер на претенцията. Гражданският процес не допуска воденето на паралелни процеси за части от едно и също вземане.
С оглед изхода от делото частният жалбоподател следва да заплати на ответника по жалбата направените в производството разноски в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение №897/14.09.2014 год. на Апелативен съд [населено място] по ч. гр.д. №451/2014 год.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на А. С. Е. , от [населено място], разноски в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: