1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1274
Гр. София,10. 12. 2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 1.12.2014 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №5185/14 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [община] срещу въззивното решение на Окръжен съд София /ОС/ по гр.д. №313/14 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от З. В. срещу общината искове по чл.344, ал.1 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищцата от длъжността „гл. специалист – общински съвет”, извършено на осн. чл.328, ал.1,т.6 КТ, със заповед от 16.10.13 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Намира, че въззивното решение е постановено в противоречие с цитираната трайна практика на ВКС по реда на ГПК, отм. и на съдилищата / посочени са опр. на ВКС, с които обжалване на въззивните решения не е допуснато/ по въпроса за упражненото от работодателя потестативно право да прекрати трудовото правоотношение поради изменение на изискванията за длъжността с такива за по-висока образователна степен, по съображения за целесъобразност, които не подлежат на съдебен контрол.
Въззивният съд е признал уволнението на ищцата за незаконно по две групи съображения, всяка от които самостоятелно обуславя този резултат. Въззивният съд е приел, че на осн. чл.29а от ЗМСМА общинският съвет няма самостоятелен щат – неговата дейност се подпомага и осигурява от общинската администрация, в чиято структура се създава отделно звено с такива функции. На първо място, според ОС, уволнението на ищцата, като служител от това звено е незаконно, защото не е спазено императивното изискване на чл.29а, ал.2 ЗМСМА.То установява отклонение от общия ред за назначаване и освобождаване на служителите от звеното – назначаването и освобождаването им се извършва от кмета на общината по предложение на председателя на общинския съвет. Не се твърди и съответно – не се установява, такова предложение да е направено за служителката.
На второ място, според въззивния съд, при изменение на образователните изисквания за заемане на длъжността работодателят е действал недобросъвестно, в нарушение на задължението по чл.8, ал.1 КТ. Изменението е предприето, без това да е необходимо за нуждите на работата – при сравнение между двете характеристики за длъжността се установява, че всички други изисквания за длъжността са еднакви, с изключение на завишената степен на образование и определената специалност /то е променено от средно на бакалавър със специалност „библиотекознание и библиография”/.
Втората група решаващи съображения на ОС за уважаване на иска наистина противоречат на цитираната от касатора трайна практика на ВКС и съдилищата. В нея е посочено, че новите изисквания за заемане на длъжността се налагат от необходимостта за оптимизиране на дейността на предприятието и на конкретната длъжност, те се налагат обективно и преценката на работодателя за въвеждането им е по целесъобразност. Правото на работодателя за променя изискванията за образование и квалификация за длъжността, когато не са определени с нормативен акт, не подлежи на съдебен контрол. / р. по гр.д. №834/04 г. и по гр.д. №1716/00 г. на трето г.о. на ВКС/. Това противоречие обаче – при липсата на въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, с които да се оспорва първата група решаващи съображения на въззивния съд за уважаване на иска – не е основание за допускане на обжалването, тъй като резултатът от спора не би се променил.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение по гр.д. №313/14 г. от 17.06.14 г. на Окръжен съд София.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: