О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 305
гр.София, 22.05.2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №2480 по описа за 2015 год.
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [община], чрез адв. Г. Н., срещу определение №386/30.12.2014г., постановено по гр.д. №5191/2014г. по описа на Върховен касационен съд, ІІІ г.о., с което са оставени без разглеждане касационната жалба на [община] срещу въззивно решение №39/20.02.2014г. по възз.гр.д. №12/2014г. на Окръжен съд – Габрово, в частта, с която е осъдена за заплати обезщетение за причинени имуществени вреди в общ размер на 9900 лв. на ищците, както и подадената насрещна касационна жалба на М. Н. Д., Т. Н. П., В. М. Ф. и Р. Т. Т.. Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е неправилно и моли за неговата отмяна.
Ответникът М. Н. Д., чрез процесуалния представител адв. З. М., с представения писмен отговор моли частната жалба да бъде оставена без уважение.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
С обжалваното определение ВКС, състав на ІІІ г.о., е оставил без разглеждане касационната жалба на [община] срещу решение №39/20.02.2014г. по възз.гр.д. №12/2014г. по описа на Окръжен съд – Габрово, тъй като въззивното решение в обжалваната част не подлежи на касационно обжалване според ограничителната разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК. Приел е, че при обективно и субективно съединение на исковете меродавна за касационното обжалване е цената на всеки един от исковете, а не техният сбор. С оглед разпоредбата на чл.287, ал.4 ГПК, съдът е оставил без разглеждане и насрещната касационна жалба.
С разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК /изм., ДВ, бр.100/2010г. в сила от 21.12.2010г./ от касационно обжалване са изключени решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000лв. Предявените обективно и субективно съединени осъдителни искове са с цена под установения в закона минимален праг за допустимост на касационното обжалване на въззивни решения – цената на всеки от тях е 3300лв., като общината е осъдена да заплати на ищците сумата от общо 9900лв. Предявените искове са оценяеми по смисъла на чл.68 ГПК, като цената на всеки от тях се определя съобразно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.1 ГПК. Общият размер на обективно и субективно съединените искове е без значение за определяне на цената на иска и за допустимостта на касационното производство съгласно чл.280, ал.2 ГПК, тъй като предявени самостоятелно, решенията по тях биха били необжалваеми. Твърденията на касатора, че определящ за касационното обжалване е обжалваемият интерес, за неоснователни. Разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, в редакцията от 21.12.2010г., изм. ДВ, бр.100/2010г., определя като критерий цената на иска, а не обжалваемия интерес.
Съдът правилно е оставил без разглеждане и насрещната касационна жалба. Съгласно разпоредбата на чл.287, ал.4 ГПК насрещната касационна жалба не се разглежда, ако не бъде разгледана и касационната жалба. Нейната допустимост зависи от допустимостта на първоначалната жалба.
Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение №386/30.12.2014г., постановено по гр.д. №5191/2014г. по описа на Върховен касационен съд, ІІІ г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: