Определение №616 от 1.6.2015 по гр. дело №1765/1765 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 616

ГР. София, 01. 06. 2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 25.05.2015 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1765/15 г., за да се произнесе, намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на И. С. срещу въззивното решение на Апeлативен съд София по гр.д. №3490/14 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен искът на касатора срещу Р. С. и Г. Х. с пр. осн. чл.26, ал.2 ЗЗД – за установяване нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 1.07.13 г., скл. с нот. акт №154/13 г. на нотариус с район на действие района на РС, [населено място] между наследодателката на ищеца М. С., поч. на 31.07.13 г., и ответницата Р.С..
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Поставя като значим за спора и за точното прилагане на процесуалния закон, както и за развитието на правото въпросът: Допустимо ли е съдът да се произнесе по въпроси относно здравословното състояние на прехвърлителя и по –конкретно: наличието на тежко заболяване, неговият стадий и очакван времеви период за настъпване на смъртта, само въз основа на свидетелските показания и обяснения на страните, след като за установяване на тези обстоятелства се изискват специални знания из областта на науката, съгл. чл.195, ал.1 ГПК и по делото няма възложена експертиза и заключение от вещо лице – специалист по медицина?
Въпросът е разработен в съдебната практика и затова соченото допълнително основание за допускане на обжалването не е налице – ТР №1/19.02.10 г.
В ТР №1/13 г. ОСГТК, т.3 е посочено, че: „Въззивният съд може да приеме определена фактическа констатация за необоснована само при наличие на оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част. Необходимост от ново установяване на факт пред въззивния съд възниква и когато доказването на този факт е извършено в нарушение на съдопроизводствените правила и въззивната жалба съдържа оплакване за това. Когато във въззивната жалба липсват такива оплаквания, въззивният съд не може служебно да назначи експертиза за установяване на който и да е правнорелевантен факт.Ако въззивната жалба съдържа оплакване в посочения смисъл, не е необходимо въззивникът да е поискал назначаване на експертиза за установяване на съответния факт и да е определил задачата на вещото лице, тъй като единствено съдът може да прецени дали установяването на този факт налага съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, изкуството, занаятите и др., изискващи специални знания, като предпоставка за назначаване на експертиза с определена задача. Необходимо и достатъчно е страната да се е позовала на процесуално нарушение на първата инстанция, което да е попречило на използването на това доказателствено средство, включително пропускът служебно да се назначи експертиза за изясняване на релевантни за делото въпроси. Ето защо, когато възникне необходимост да бъде установен даден факт във връзка с въведено във въззивната жалба оплакване, въззивният съд служебно назначава експертиза и определя задачата й на разноски на страната, която носи тежестта да докаже съответния факт.”
В случая въззивната жалба на ищеца, сега касатор съдържа оплакване за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд, относно здравословното състояние на прехвърлителката към момента на договора, формирани въз основа на една от двете групи противоречиви св. показания. Въззивният съд е коригирал тези изводи, като е приел част от установеното с кредитираната група св. показания за недостоверно. Възприел е обаче крайния извод на първоинстанционния съд, че към сключване на договора здравословното състояние на 85 годишната прехвърлителка не е било така тежко / терминално или предтерминално според цитираната в решението практика на ВКС/, че смъртта й да е очаквана и близка. Позовал се е на етапна епикриза от 3.07.13 г., изготвена от лекуващия лекар на прехвърлителката по повод на оплакване от главоболие и световъртеж, от която се установява, че тя страда от хронично сърдечно заболяване, но е със запазено общо състояние, а назначените й изследвания са в норма. При данните за здравословното състояние на прехвърлителката в епикризата и св. показания въззивният съд е преценил, че не е необходимо да назначи медицинска експертиза за установяване на този факт.
Преценката за необходимостта от служебно назначаване на експертиза за изясняване на делото е предоставена на въззивния съд, според цитираното ТР №1/13 г.. В случая АС е основал изводите си за спорния факт на широка и убедително преценена доказателствена съвкупност, включваща издаден непосредствено след сключване на договора медицински документ. В практиката на ВКС се приема, че със служебното назначаване на експертиза не могат да се нарушават принципите на равенство и състезателност, така че да се подпомага едната страна за сметка на другата / опр. по гр.д. №912/12 г. на трето г.о. та ВКС/. Там, както и по настоящото дело, касаторът едва пред ВКС поставя въпроса за служебното назначаване на експертиза, без по делото да има данни, породили въпросите, по които експертизата да се произнесе. По настоящото дело твърденията на ищеца за тежко здравословно състояние на прехвърлителката – прекарани инсулти и обездвижване, не са подкрепени с медицински данни. За разлика от ищеца, ответната страна е представила етапна епикриза за състоянието на прехвърлителката, въз основа на която и на кореспондиращите й гласни доказателства въззивният съд е формирал решаващите си изводи по спора.
Соченото основание за допускане на обжалването не се установява и ВКС на РБ, трето г.о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №3490/14 г. от 23.12.14 г.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top