О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1225
София , 22.12.2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №4223 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Й. П. Н. от [населено място], чрез процесуален представител адв.С., срещу решение от 15.05.2015г., постановено по в.гр.д.№413/2015г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 29.08.2014г. по гр.д.№13832/2011г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявените обективно съединени искове с правно основание чл.49 ЗЗД, вр. чл.45 ЗЗД.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Политическа партия „Ред, законност и справедливост”, чрез процесуален представител адв.В., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от Й. П. Н. срещу Политическа партия „Ред, законност и справедливост”, обективно съединени искове с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди в общ размер от 100 000лв., за които се твърди, че са претърпени в резултат на клеветнически твърдения в изказвания на председателя на партията Я. Я., а именно: на пресконференция в гр. Стара Загора, организирана от ответника – ПП „РЗС”/на 05.06.2011г./, председателят на партията Я Я е заявил: „В Стара Загора има петолъчка на корупцията, която в петте й върха се оглавява от областния управител, от шефа на …”, по-нататък „… тези странни персони, които са превърнали града в бащиния и които източват и общината, и държавата по едни доказано престъпни схеми…”, а също и „ … ще бъда изключително конкретен за тази хранителна верига между тези петимата, защото те на практика играят ролята на местната Коза Ностра в Стара З.”; на организирана от ответника на 29.07.2011г. пресконференция в централата на партията председателят й Я Я го нарекъл с обидното и невярно „контрабандиста”, „контрабандистче” или „контрабандистчето”; на друга пресконференция в град Стара Загора на 03.08.2011г. председателят на партията Я Я е заявил следното: „… областният управител, известен с прозвището контрабандистчето, има ли девет акта за продажба на цигари без бандерол, когато се е занимавал с търговска дейност и каква е съдбата на тези актове в НАП? Защо са замразени? Нещо повече, освен тези актове, какво се случва със задържания бус, пълен с безбандеролна пратка цигари, какво се случва? …”; на 03.10.2011г. на среща на кандидат – президентската двойка, издигната от ПП „РЗС” П. С. и доц.А. С., председателят на партията-ответник Я заявил следното: „Областният управител на Стара Загора, който не знае от къде идва и накъде отива, но знае как се прави контрабанда на дребно. Това ли е лицето на С. област? Срам и позор!”, като претендираните размери на обезщетенията за неимущаствени вреди са: : по отношение на пресконференцията, проведена на 05.06.2011г. – 20 000лв. за описани подробно в исковата молба претърпени вреди; по отношение на пресконференцията, проведена на 29.07.2011г. –30 000лв. за описани подробно в исковата молба вреди; по отношение на пресконференцията, проведена на 03.08.2011г. – 30 000лв. за описани подробно в исковата молба вреди; по отношение на срещата на кандидат-президентската двойка, проведена на 03.10.2011г. – обезщетение в размер на 20 000лв. за описани подробно в исковата молба претърпени вреди от изявленията, които ищецът поддържа, че имат клеветнически характер и са насочени срещу личността му, за да го унизят и злепоставят пред неговите колеги, роднини и приятели, както и пред обществеността на град Стара Загора. С решение №683/19.08.2009г. на Министерски съвет на РБ ?ордан Н. е назначен за областен управител на област Стара Загора и към датите на процесните пресконференции и среща ищецът е продължавал да изпълнява тази длъжност.
Въззивният съд е приел, че партията – ответник не е „възложител на работа” по смисъла на чл.49 ЗЗД на третото за спора лице Я Я. Изложни са съображения, че Я. Я. е председател на партията, но по делото не се твърди, нито пък са ангажирани доказателства, че ПП „РЗС”, чрез своите органи, е възложила на своя председател да проведе процесните пресконференции, в това число, да направи цитираните в исковата молба изявления.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса: „свързан със задълженията на въззивната инстанция да изложи собствени мотиви и да обсъди и даде отговор на наведените от въззивника конкретни възражения по твърдяната порочност на решението, както и дали въззивният съд следва при постановяване на решението да обсъди всички относими доказателства и доводи на страните”, по който въпрос касаторът счита, че въззивното решение противоречи на ТР №1/2001г. на ОСГТК на ВКС и постановени решения по реда на чл.290 ГПК. Въззивният съд е изложил съображенията си по спорния по делото въпрос дали в случая е доказано наличието на елемент от фактическия състав на чл.49 ЗЗД, а именно: възлагане на работата между ответника по иска /който може да е ФЛ или ЮЛ – в случая е ЮЛ – политическа партия по ЗПП/, отговарящ по чл. 49 ЗЗД и изпълнителя /ФЛ/, като се използва помощта му за постигане на определен резултат. Въззивният съд е отговорил на доводите във въззивната жалба, но ги е счел за неоснователни; обсъдил е доказателствата по делото и доводите на страните и е приел, че искът е неоснователен. Несъгласието на касатора с тези изводи не може да обоснове немотивираност на решението и противоречие с практиката на ВКС, тъй като, както е прието в мотивите към т.1 на ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не из правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като не е налице съдебна практика по въпросите: „налице ли е възлагане на работа по смисъла на чл.49 ЗЗД с избирането на едно лице за председател на политическа партия, който съгласно нейния устав организира и ръководи дейността й и я представлява”; „участието в партийни мероприятия /пресконференции, срещи, интервюта и др. подобни/ и направените на тях изказвания /изявления от председател на партията съставлява ли изпълнение на възложена работа по смисъла на чл.49 ЗЗД”; „за всяко негово участие и изказване в това му качество, необходим ли е отделен акт, след като в ЗПП и в устава на партията няма такова условие/изискване”; „изказванията/изявленията на председател на партия в това му качество ангажират/обвързват ли последната, след като тя не се е разграничила от тях”. Задължителна прадпоставка за отговорността по чл.49 ЗЗД е възлагането на определа работа. В правната доктрина и съдебната практика няма колебание, че възлагането на работа по смисъла на чл.49 ЗЗД съставлява натоварване на едно лице с извършването на определени действия, свързани с дейността на възложителя, като тази дейност може да бъде стопанска, търговска, управленска и пр., но във всички случаи тя трябва да бъде правомерна. Отговорността на възложителя на работата по чл.49 ЗЗД възниква, когато изпълнителят й причини вредите – при или по повод изпълнението на тази работа. Според ППВС №9/1966г. вредите се считат причинени при изпълнение на възложената работа, когато те са резултат от действия, които съставляват извършване на тази работа, т.е. действия, които съставляват непосредственото осъществяване на работата. Отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД се ангажира само когато изпълнителят не е излязъл извън естествените и нормални рамки на възложената работа. За отговорността по чл.49 ЗЗД е необходимо да съществува влъзка между вредоносното деяние и изпълнението на възложената работа, при която са причинени вредите. С ППВС №9/1966г. е прието, че не може да се счита, че увреждането е настъпило по повод на извършването на работата, когато макар и да има между тях някаква връзка, тя не е пряка. Задължителната съдебна практика дава разяснения кога увреждащите действия съставляват извършване на възлажената работа. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд при данните по конкретното дело е дали изпълнителят на работата е причинил вредите на третото лице в процеса на извършване на възложената му работа, при спазване на тези указания. По правилността на тази преценка касационната инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от решение от 15.05.2015г., постановено по в.гр.д.№413/2015г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: