О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 554
Гр. София, 19.05.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 11.05.2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1452/15 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Помощно училище „Св. А. М.”, [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд Пловдив по гр.д. №3021/14 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от Д. Р. срещу касатора искове по чл.344, ал.1,т.1-3 КТ, с които е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищцата от длъжността „старши учител по специални учебни предмети от професионалната подготовка”, наложено със заповед от 27.03.14 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Поставя като значими за спора и решени в противоречие с цитирана практика на ВКС въпросите: Как трябва работодателят да посочи законно при налагане на дисциплинарно наказание времето, когато е извършено нарушението на трудовата дисциплина от работник или служител, в случай, че нарушението се изразява в продължително бездействие? За задължението на съда да прецени всички събрани по делото доказателства, в т.ч. показанията на свидетели и да обсъди доводите и възраженията на страните по делото, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже на кои вярва и възприема и на кои – не и защо?
Първият, материалноправен въпрос е във връзка с изводите на въззивния съд, възприети от първоинстанционното решение чрез препращането по чл.272 ГПК, за предишните нарушения на ищцата, за които тя е санкционирана с наказание забележка, със заповед , връчена й ден преди уволнението – на 26.03.14 г. Със заповедта за дисциплинарното уволнение, което се оспорва по настоящото дело, ищцата не е наказана за системни нарушения на тр. дисциплина по чл.190,т.3 КТ, а за неизпълнение на законните нареждания на работодателя – чл.187,т.7 и злоупотреба с доверието на работодателя – чл.190,т.4 КТ. Или предишните нарушения не са част от приложения състав на уволнението, затова и установяването им като вид и тежест е вън от предмета на спора. Така в р. по гр.д. №3149/14 г. на трето г.о. на ВКС е посочено, че следва да се обсъди значението на предишните нарушения, установени с влезли в сила заповеди за дисциплинарни наказания, които не са заличени и представляват част от приложения състав на уволнението / там по чл.190, т.3 КТ/.
Предишните дисциплинарни нарушения следва да се отчетат при преценката по чл.189, ал.1 КТ относно поведението на работника, както е посочено и в заповедта за дисциплинарно уволнение – служителката не е осъзнала вината си след наложеното й по-леко наказание „забележка”. Следва да се има предвид обаче и принципът за еднократност на наказанието по чл.189, ал.2 КТ – р. по гр.д. №1576/10 г. на трето г.о., както и това, че нарушението, за което ищцата вече е санкционирана със забележка, е признато от работодателя за леко с определяне на вида на наказанието. Според въззивния съд процесното нарушение също не е с тежест, която да обоснове най- тежкото дисциплинарно наказание – уволнение. Този извод съответства на практиката на ВКС- напр. р. по гр.д. №935/09 г. на четвърто г.о., в което се приема, че наложеното наказание дисциплинарно уволнение е несъразмерно тежко, когато нарушенията на тр. дисциплина са извършени за кратък период от време, при дългогодишна трудова дейност без провинения на служителя / както е и в настоящия случай/.
Вторият, процесуален въпрос също не е разрешен в противоречие с цитираната практика на ВКС. Въззивният съд е преценил установеността на нарушенията, така както са описани в заповедта за дисциплинарно уволнение при събраните по делото доказателства, като е обсъдил относимите към изложеното в уволнителната заповед доводи на ответника по иска. Заповедта не е основана на нарушения на задълженията по дл. характеристика и на етичния кодекс/ приложени по делото/, на които се позовава касаторът и работодателят не може да добавя нови, неописани в заповедта нарушения в защитата си по иска за отмяна на уволнението.
Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски окръжен съд по гр.д. №3021/14 г. от 7.11.14 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: