О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 801
София, 10 юли 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети юни две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 2375/2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. К. К. и В. Ц. Й. – К. и двамата от [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. П. срещу решение №3/07.01.2015 г. по в. гр.д. №526/2014 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение , постановено по гр.д. № 3162/2013 г.на Окръжен съд [населено място], с което е развален сключения между страните договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в НА №70, том І, рег.№3284, дело №45/2010 г. на нотариус Л. Г. с район на действие Районен съд [населено място] ,с който П. К. К. и В. Ц. Й. – К. продават на З. Т. С. , придобитият в СИО недвижим имот – ателие №7а, с административен адрес [населено място] , [улица]/6А на четвърти етаж, с площ от 31.64 кв.м, ведно с избено помещение и ид. части от общите части на сградата ; На осн. чл. 189 ЗЗД П. К. К. и В. Ц. Й. – К. са осъдени да заплатят на З. Т. С. сума в размер на 30731лв., представляваща платена цена по договора за покупко- продажба , ведно със законната лихва ,считано от датата на исковата молба -15.10.2013 г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 18 165 лв. неустойка по договора за покупко – продажба , ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на исковата молба 15.10.2013 г. до окончателното изплащане на главницата и разноски в размер на 4 343 лв.
Касаторът прави оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Представя изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касация З. Т. С. от [населено място] оспорва допустимостта на касационното обжалване и касационната жалба „по същество” в писмен отговор по делото.Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.,приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
В представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът е формулирал следните въпроси:
1. Налице ли са основанията за разваляне но договора за прехвърляне на недвижим имот, след като купувачът не е отстранен от имота , а само са предприети действия за изнасянето му на публична продан, но тя все още не е приключила и купувачът не е отстранен фактически от имота.
2. Нищожна ли е уговорката за неустойка поради противоречие с императивни правила на закона и на морала, когато излиза извън обичайните си функции на неустойката – обезщетителна, обезпечителна и санкционна.
По отношение на първия въпрос касаторът счита, че е изпълнен критерия на чл. 280,ал.1,т.3 ГПК, доколкото според него липсва създадена практика със задължителен и незадължителен характер.
Досежно вторият въпрос се позовава на критерия по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК като твърди, че в обжалваното решение същият е разрешен в противоречие с неговата разрешаване в Решение №247/11.01.2011 г. по т.д. №115/2010 г ТК, ІІ т.о. на ВКС и Р №229/21.01.2013 г. по т.д.№1050/2011 г. ТК, ІІ т.о. на ВКС , които са постановени при условията на чл. 290 ГПК и имат задължителен характер. Според тези решения нищожността на неустойката е налице когато излиза извън присъщата и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР№1/19.02.2010 год. по ТД №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС предпоставките, с които законът свързва достъпът до касационно обжалване са касаторът да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и по отношение на така формулираните въпроси да е обосновано и изпълнено допълнително основание/критерий/ по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК . В случая не е налице втората комулативна предпоставка.
По първия правен въпрос съдебна практика е обобщена по задължителен начин с решение №424/24.01.2012 г. , постановено по гр.д. № 1872/2010 г. на ВКС, ГК, ІV г.о. , което е постановено при усл. на чл. 290 ГПК и е служебно известно на съда .Със същото е прието , че „ законът не прави разлика между реализирана и предстояща евикция , за налични права на трето лице , противопоставими на купувача вече реализирани или които ще се реализират в бъдеще,защото и в двата случая става въпрос за пълно неизпълнение или неточно изпълнение на задължението да се прехвърли правото на собственост . Затова купувачът може да развали договора за продажба по реда на чл. 87,ал.3 ЗЗД и да търси обезщетение за вредите, които претърпява от неизпълнението / чл. 189,ал.1 ЗЗД/и в двете хипотези стига да е добросъвестен.
Доколкото съдебната практика е обобщена по задължителен начин с решение по чл. 290 ГПК,критерият по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК, не е налице.Същевременно в обжалваното решение формулираният от касатора въпрос е разрешен в съответствие с неговото разрешаване в цитираното решение.
По вторият въпрос: С цитираните решения се дава задължително тълкуване на закона по въпроса кога клаузата за неустойка е нищожна. Дали обаче неустойката така както е договорена излиза извън присъщата и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция е въпрос на конкретна преценка по делото. Следователно на базата на формулираната дефиниция за нищожност на неустойката не може да се направи извод относно нищожността на процесната неустойка и следователно да се констатира противоречие с цитираните решения.
По изложените съображения не са изпълнени комулативно зададените изисквания за допустимост на касационното обжалване.
С оглед изхода на делото, касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по касация разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.
Мотивиран от изложеното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №3/07.01.2015 г. по в. гр.д. №526/2014 г. на Варненския апелативен съд.
ОСЪЖДА П. К. К. и В. Ц. Й. – К. и двамата от [населено място] да заплатят на З. Т. С. от [населено място] разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: