2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 259
София, 12. 03. 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на девети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 6512/2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ТД [фирма], гр. Ст. З. против решение № 792/14.04.2014 год. на СГС, ГК, 10 състав по в. гр.д. №4232/2013 год., с което е потвърдено решение от 05.06.2013 г. на СГС, , І ГО,16 състав , в частта, в която е уважен предявеният от И. М. Д. от [населено място] срещу [фирма] иск на осн. чл. 55,ал.1 ЗЗД във вр. чл. 189,ал.1, пр.1 ЗЗД иск за сумата 72 000 лв., ведно със законната лихва , считано от 21.03.2012 год. до окончателното й изплащане и на ищцата са присъдени 9 202,56 лв. разноски .
В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила, материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение, с което искът за сумата от 72 000 лв. , представляваща цената на недвижим имот – ателие № 2 да бъде отхвърлен.
С касационната жалба се представя изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване .
Ответникът по касация И. М. Д. оспорва изпълнението на законовите изисквания за допустимост на касационното обжалване.Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
В случая тези изисквания на закона не са изпълнени.
Касаторът е формулирал като „правни” следните въпроси:
1.Трябва ли съдът да се произнесе в диспозитива на решението си по прието за съвместно разглеждане възражение за прихващане?
2.Когато страната е заплатила един недвижим имот , а притежава нотариални актове за собственост на два имота / вторият от които не е заплатила/ дължи ли връщане на сума, която не е заплащана и не е получавана от продавача като цена за имота, който на практика страните са имали никакво намерение да прехвърлят.
3.При липса на спор между страните за допусната явна фактическа
грешка при изписването на недвижим имот, предмет на продажба между страните по договор, който е отменен от съда , дължи ли се връщане на нещо, което не е заплатено / съответно получено/ по този договор.
4.Трябва ли съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, за да мотивира решението си и да посочи на какво основание приема за доказани едни твърдения , факти и обстоятелства, а други не?
5. Налице ли е съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, тъй като въззвният съд се е задоволил единствено да изброи част от събраните по делото доказателства, без да обсъди и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност.
От така формулираните въпроси, въпрос №2 и 3 са предпоставени от фактически твърдения на касатора, които не са приети за установени от въззивният съд , поради което същите не отговарят на приетата от съда фактическа обстановка и направените във връзка с нея правни изводи. С оглед на това същите не отговарят на изискванията за правен въпрос в посочения вече смисъл.
Въпрос №4 и №5 на практика съставляват оплакване за допуснато процесуално нарушение , което обуславя неправилност на решението / чл. 281,т.3 ГПК/ и може да бъде предмет на обсъждане в евентуално производство по чл. 290 ГПК, а не в настоящото производство.
Въпрос №1 има правен характер и по- конкретно съставлява процесуалноправен въпрос.Не е ясно обаче по отношение на него на какво допълнително основание за допустимост на касационното обжалване касаторът се позовава. В изложението по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК такова изобщо липсва, а в касационната жалба бланкетно и общо за всички въпроси са визирани допълнителните основания по чл. 280,ал.1,т.1,2 ГПК. Без да се свързват с конкретен въпрос са и представените с допълнителна молба №10223/27.08.2014 год. съдебни актове. Същевременно нито един от представените актове , не третира посочения правен въпрос.
Доколкото не са изпълнени законовите изисквания, обуславящи допустимостта на касационното обжалване , такова по отношение на обжалваното въззивно решение не следва да се допуска.
С оглед изхода на настоящото производство, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответницата по касация И. Дечева направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 500 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 792/14.04.2014 год. на САС, ГК, 10 състав по в. гр.д. №4232/2013 год.
Осъжда [фирма] , гр. Ст. З. да заплати на И. М. Д. от [населено място] разноски за настоящото производство в размер на 3 500 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: