О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 4174
София, 25.11.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 4174/2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е за проверка допустимостта на касационното обжалване на въззивно решение №114/25.03.2015 г. по гр.д. №899/2014 г. на Софийски окръжен съд, обжалвано с касационна жалба от С. Г. Д. от [населено място], чрез адв. Р. К..
С обжалваното решение е потвърдено решение №277/15.11.2013 г., постановено по гр.д. №82/2013 г. на Районен съд [населено място], с което е обявен за нищожен на осн. чл. 42,ал.2 във вр. чл. 26,ал.2, предл.2 ЗЗД договор за покупко-продажба на недвижим имот -4/6 ид. части от поземлен имот, находящ се в [населено място] , обл. Софийска, с площ от 1222 кв. м. , отреден за УПИ 3, пл.№400, кв.49 по плана на [населено място] , ведно с находящите се в него жилищна и стопанска сграда, обективиран в НА №103, т.1А, рег.№1710, с който Л. Б. Д. като пълномощник на Б. Й. П., починал на 11.03.2009 г. е продала сама на себе си описания недвижим имот .
С касационната жалба се представя Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касация Р. Я. Б. от [населено място] оспорва касационната жалба по същество без да взема становище по допустимостта на касационното обжалване в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
В случая тези изисквания на закона не са изпълнени.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел,че по делото е предявен иск с правно осн. чл. 42,ал.2 във вр. чл. 26,ал.2, предл.2 ЗЗД за обявяване нищожността на договор за покупко- продажба на недвижим имот като сключен от ответницата без представителна власт поради прекратяване на пълномощното със смъртта на упълномощителя.Прието, е че процесната сделка за покупко – продажба на недвижимия имот е сключен осем дни след смъртта на упълномощителя , когато пълномощното на неговата дъщеря ответницата по иска Л. Д. вече е било прекратено съгл. чл. 41,ал.1 ЗЗД като същата е договаряла сама със себе си. С оглед на това е прието, че Д. е действала без представителна власт и на това основание , сключената сделка е нищожна. Съдът не е обсъждал наведения довод за добросъвестност по см. на чл. 41,ал.2 ЗЗД, доколкото същият не е наведен в отговора на исковата молба, какъвто ответницата не е подала , поради което възможността да бъде наведен в по- късен момент е преклудирана съгл.чл. 133 ГПК.
При тези решаващи мотиви на въззивното решение в представеното Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване са формулирани три правни въпроса , които касаят довода на касатора / ответник по иска / за добросъвестност по смисъла на чл. 41,ал. 2 ЗЗД, въведен от него с въззивната жалба.Касаторът счита, че тези въпроси са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото- допълнително основание за допустимост по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. счита, че поставените въпроси не са били предмет на разглеждане във въззивното решение и същите нямат отношение към настоящия правен спор, доколкото с оглед конкретната хипотеза / касаторът е договорял сам със себе си/, разпоредбата на чл. 41,ал.2ЗЗД е неотносима. Същевременно касаторът не е обосновал по какъвто и да било начин визираното от него допълнително основание за допустимост по чл. 280,ал.1,т.3 ГК.
По тези съображения касационното обжалване на решението не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №114/25.03.2015 г. по гр.д. №899/2014 г. на Софийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: