О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1223
София, 22.12.2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №4329 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. И. М. от [населено място], чрез процесуален представител адв.К., срещу решение от 23.04.2015г., постановено по в.гр.д.№800/2015г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 02.02.2015г. по гр.д.№15539/2014г. на Пловдивски районен съд за отхвърляне на предявените искове с правно основание чл.344, ал.1 т.1 и 2 КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Целодневна детска градина „М.” с филиал „Котаракът с чизми”, чрез процесуални представители адв.П., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от Н. И. М. срещу Целодневна детска градина „М.” с филиал „Котаракът с чизми”, искове с правно основание чл.344, ал.1 т.1 и 2 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено със заповед №1295/01.09.2014г. на директора на основание чл.325, ал.1, т.3 КТ и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител ДГ”.
Въззивният съд е приел за установено, че трудовият договор № 932/13.09.2013г. е сключен между страните на основание чл.68 ал.1 т.1 и ал.4 от КТ, вр. §8 ДР на КТ, за определено време от 16.09.2013г. до 15.09.2014г./вкл./ и със Заповед № 1295/01.09.2014г. е прекратено трудовото правоотношение по причини – изтичане на уговорения срок. Съдът е приел, че: при положение, че няма никакъв спор, че договорът е подписан напълно доброволно от служителя, след като е постигнато споразумение по всички негови елементи, включително и срока на действие, не е налице предпоставка за атакуване на законността на същия с обратна сила. Волята на страните е била такава. Съдът е приел, че този извод се подкрепя от обстоятелството, че не само договорът е уговорен за продължителност в рамките на допустимия период от три години, каквото е изискването на чл.68 ал.1 т.1 и на алинея 4 от КТ /до една година/, но и е изпълнен от двете страни без никакви възражения. Трудовото правоотношение е прекратено законосъобразно, след изтичане на уговорения срок от една година, поради което и не е налице задължение за работодателя непременно да го продължи със същия работник/служител, само защото същият е изпълнявал стриктно възложената работа и е нямало никакви забележки към него за трудовата дисциплина. Въззивният съд е приел, че срокът е съобразен предвид характера на длъжността „учител” и съответно за периода на учебната година 16.09.2013г./15.09.2014г., което може да се възприеме като „технологическа причина” по параграф1, т.8 от ДР на КТ.
Настоящият касационен състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК на въззивното решение доколкото разрешението по поставения от касатора въпрос: „възможно ли е посочването в трудов договор на периода на учебната година да се възприеме като „технологическа причина” по смисъла на параграф 1, т.8 ДР на КТ, което да изпълнява императивните изисквания на правната норма”, във въззивното решение е в противоречие със задължителната практика на ВКС: според решение № 176 от 15.03.2010г. по гр.д.№3022/2008г. на ВКС, ІІІг.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, е необходимо в срочния трудов договор по чл.68, ал.1, т.1 КТ – за определен срок, който е най-малко една година или за по-кратък срок по писмено искане на работника или служителя, за работа в ОДЗ /която няма характера по ал.3/, да е посочено изключението по параграф1, т.8 ДР на КТ, обуславящо срочността му и че записването „до края на учебната година” определя срока, но не и обективните причини за него по смисъла на параграф 1, т.8 ДР на КТ, които задължително следва да са налице към сключването и да се посочат в договора по чл.68, ал.1, т.1 КТ когато е за работи, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. С решение №104 от 23.02.2010г. по гр.д.№453/2009г. на ВКС, ІІІг.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, посочено в исковата молба, е прието, че посочените разпоредби са императивни, поради което следва да се приеме за задължително изискването на § 1, т.8 от ДР на КТ обуславящите срочността на трудовия договор обстоятелства да са вписани в трудовия договор.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от решение от 23.04.2015г., постановено по в.гр.д.№800/2015г. на Пловдивски окръжен съд.
Делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: