О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 354
гр. София, 21.09.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска ч. гр. дело № 3015/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Б. М. против определение № 85 от 10.05.2016 г., постановено по гр. д. № 1383/2016 г. на ВКС, Второ гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молбата за отмяна на влязло в сила решение № 32 от 07.01.2015 г. по гр. д. № 2325/2014 г. на Софийски апелативен съд.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му.
Ответникът И. Г. Ж., чрез адвокат И. В. – П. в писмен отговор в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК е взела становище за неоснователност на молбата за отмяна.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение предходният състав на ВКС е приел, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е процесуално недопустима, поради което е оставил същата без разглеждане. Този извод съдът е обосновал с обстоятелството, че молителката не е релевирала надлежни фактически твърдения за наличие на предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания за отмяна. Съдът е приел, че ако в молбата за отмяна не се съдържат твърдения за факти, които да бъдат подведени под някое от изрично предвидените и изчерпателно уредени основания по чл. 303, ал. 1 ГПК, то за страната не е налице правен интерес от провеждане на производството по глава 24 ГПК.
Тези изводи следва да бъдат възприети.
С нормите на чл.303-309 ГПК законодателят е регламентирал отменителното производство като двуфазно, при което разглеждането на молбата за отмяна по същество се предшества от постановяване на нарочно определение по допустимостта. Тази предварителна проверка на молбата за отмяна преди насрочването й за разглеждане в открито съдебно заседание има за цел да установи налице ли са предпоставките за допустимост на самото отменително производство – наличие на влязло в сила решение, легитимация на страната, която претендира отмяната, спазване на предвидените в чл. 305 ГПК преклузивни срокове и точно и мотивирано изложение на съответното основание за отмяна. В случая представената „молба за отмяна” съдържа само оплаквания за неправилност на влязлото в сила решение, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушаване на материалния закон, които биха били релевантни в производството за проверка правилността на акта по реда на инстанционния контрол.
Молителката е заявила, че иска отмяна на влязлото в сила въззивно решение на основанията, предвидени в чл. 303, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 ГПК.
Така първото подържано основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК молителката обосновава с твърдението, че по отношение част от членовете на състава, постановил атакуваното решение е налице основание за отвод по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК предвид участието им в разглеждането на други дела между същите страни. Според чл. 303, ал. 1, т. 2, пред. последно ГПК може да се иска отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато по надлежен съдебен ред се установи престъпно действие на страната, на нейния представител или на член на състава на съда във връзка решаване на делото. Релевантно в случая е, че в разглежданата хипотеза източник на неправилността на решението е извършено престъпление, установено по надлежен ред – влязла в сила присъда на наказателен съд или с решение на граждански съд по чл. 124, ал. 5 ГПК, когато наказателното преследване не може да бъде реализирано. Липсата на отвод от страна на член от състава на съда не съставлява престъпно обстоятелство, което може да обоснове основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК.
Приложението на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК молителката е обосновала с твърдението, че между първоинстанционното решение № 2837 от 24.04.2014 г. по гр. д. № 5921/2012 г. на СГС и постановеното по същото дело решение № 32 от 07.01.2015 г. по гр. д. № 2325/2014 г. на САС са налице „недопустими противоречия“. Съгласно чл. 303, ал.1, т. 4 ГПК може да се иска отмяна, когато между същите страни, за същото искане, на същото основание са постановени две влезли в сила решения, които си противоречат. Разглежданият случай не попада в приложното поле на разпоредбата. Произнасянето на инстанциите в съдебната йерархия по едно и също дело завършва с постановяване на едно окончателно решение. Няма две влезли в сила противоречиви решения, които да се нуждаят от отмяна още повече в хипотезата, когато въззивното решение потвърждава първоинстанционното такова. Доколкото молителката не е посочила друго влязло в сила решение, извън атакуваното, с което да е разрешен същия правен спор между същите страни, то не може да се приеме, че имаме фактически твърдения за основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК.
Последното подържано основание в молбата за отмяна – чл. 303, ал.1, т. 5 ГПК е мотивирано с твърдението, че правото на участие на молителката в производството пред първата и въззивната инстанция е било нарушено предвид незаконосъобразния отказ на съда да й предостави правна помощ под формата на процесуално представителство. Член 303, ал. 1, т. 5 ГПК групира няколко отменителни основания със самостоятелно приложно поле. Общото между тях е че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител във воденето на делото. Поради това законът предполага, че делото е останало непопълнено с отнасящи се до него факти или доказателства и решението е неправилно. Примери за хипотезата, когато страната не е била представлява надлежно са случаите, когато имаме осъществено процесуално представителство без представителна власт или представителят е излязъл извън границите на представителната си власт или случаите когато страната е била недееспособна и в делото не е взел участие нейният законен представител или попечител. Отказът на съда да предостави правна помощ на страната не попада в разглежданата хипотеза. Този отказ подлежи на самостоятелно обжалване в производството по чл. 95, ал. 5 ГПК пред въззивния съд, чийто акт е окончателен и не подлежи на отмяна.
Предвид изложеното в случая на практика предходният състав на ВКС е сезиран с молба за отмяна, която няма характер на такава, поради което е недопустимо същата да бъде разгледана в производството по отмяна на влязло в сила решение. С оглед на изложеното, определението като правилно следва да се остави в сила.
Като допълнение на казаното следва да се посочи и това, че частната жалба срещу определението на съда не съдържа доводи, оборващи съображенията на съда за недопустимост на молбата, а такива, касаещи правилността на постановеното и влязло в сила съдебно решение, чиято отмяна се иска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 85 от 10.05.2016 г., постановено по гр. д. № 1383/2016 г. на ВКС, Второ гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: