3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 153
ГР. София, 16. 03. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 13.03.2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №1229/15 г., намира следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е пред друг състав на ВКС по частна жалба на „П, р. и о.” ЕАД срещу определението на ВКС, състав на на първо г.о. по гр.д. №6360/14 г., с което е оставена без разглеждане молбата на дружеството за отмяна на вл. в сила определение по гр.д. №973/13 г. на Бургаски окръжен съд/БОС/, с което е оставено без уважение искане на дружеството по чл.219 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване определение и е допустима, но неоснователна.
За да остави без разглеждане молбата за отмяна, съставът на ВКС, първо г.о. е приел, че определението по чл.220 ГПК, с което е оставено без уважение искането за привличане на трето-лице – помагач по делото не е от категорията съдебни актове, които подлежат на отмяна по реда на чл.303 ГПК. Не са налице и изчерпателно изброените основания по чл.303, ал.1 ГПК – сочената от молителя неправилност на въззивното определение, с което е потвърдено първоинстанционното, поради наличието на основание за отвод на член от съдебния състав, не е основание за отмяната му по реда на извънредното производство.
Изводите в обжалваното определение са законосъобразни:
В цитираното и от жалбоподателя ППВС №2/77 г. е посочено: На отмяна подлежат само актове, които се ползват със сила на присъдено нещо, т. е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Това следва от естеството на института. Поради това не подлежат на отмяна определенията по движението на делата, актовете по охранителните производства и други подобни. По същите съображения не подлежат на отмяна актовете, за които законът предвижда защита по друг ред, какъвто е например случаят с решенията за издаване на изпълнителен лист по чл. 237, б. „в“, „г“, „д“ и „ж“ ГПК.
Характеристиката на определението по чл.220 от ГПК е дадена в ТР №1/13 г., т.9, по повод обжалваемостта на този акт, а именно: При отказ да се допусне встъпване или привличане на трето лице по реда на чл. 218 и чл. 219 ГПК не е налице преграждане развитието на производството, тъй като третото лице не е главна страна в процеса и иск от или срещу него може да се предяви в отделен процес. Третото лице има качеството на допълнителна, подпомагаща страна, която участва в делото покрай главната страна, на която помага, поради което отказът на първоинстанционния съд да конституира трето лице – помагач не прегражда развитието на делото между главните страни, нито възможността да се предяви иск от или срещу това лице в отделно исково производство……Встъпването на подпомагаща страна е средство за защита на правата на третото лице срещу неблагоприятните последици, които биха могли да настъпят спрямо него вследствие на неправилно решение по висящия спор, поради което то има право да участва в образуваното преди това исково производство. Привличането на трето лице – помагач в процеса е средство за защита и право на привличащата страна, чрез което тя цели да улесни защитата си срещу противната страна с помощта на привлеченото лице, като при неблагоприятен за нея изход на делото да подчини привлеченото лице на задължителната сила на мотивите. И в двете хипотези конституирането на трето лице – помагач има за цел да обвърже третото лице – помагач в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла със задължителната сила на мотивите на решението /чл. 223, ал. 2 ГПК/. При недопускане на трето лице – помагач в процеса производството между главните страни продължава, а постановеното по спора решение няма да притежава установително действие в отношенията между недопуснатото трето лице и главната страна.
Силата на пресъдено нещо се формира по спорното материално право, предмет на делото. Със сила на пресъдено нещо принципно не се ползват определенията, с които се решават само процесуални въпроси, каквото е това по чл.220 ГПК, а и страната може да се защити по друг/ различен от отмяната по чл.303 ГПК/ ред, както е посочено в ТР №1/13 г.. Освен това сочената от молителя като основание за отмяна процесуална незаконосъобразност на определението на БОС, поради наличие на основание за отвод на член от състава на въззивния съд по чл.22, ал.1,т.5 ГПК, не попада сред изрично изброените основания за отмяна в чл.303, ал.1 ГПК.
По изложените съображения обжалваното определение е правилно и ВКС на РБ, състав на трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение на ВКС, първо г.о. по гр.д. №6360/14 г. от 31.01.15 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: