О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 537
гр.София , 30.09.2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №4090 по описа за 2015 год.
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. Л. К., Е. Б. К., Й. Л. М. и М. Д. В. от [населено място], срещу определение №375/05.12.2014г., постановено по гр.д. №1576/2014г. по описа на Върховен касационен съд, I г.о., с което е разпоредено на основание чл.245, ал.3 ГПК издаването на обратен изпълнителен лист в полза на ТПК „Освобождение” – [населено място], както и издаването на изпълнителен лист на основание чл.404, т.1 ГПК за присъдените разноски в касационното производство.
Жалбоподателите считат обжалвания съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен, молят да неговата отмяна и за обезсилване на издадения обратен изпълнителен лист.
Ответникът по частната жалба ТПК „Освобождение” – [населено място], чрез процесуалния си представител адв. А. Д., в представения писмен отговор изразява становище за правилност и обоснованост на обжалваното определение.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
В обжалваното определение, съставът на І г.о. на ВКС е приел следното: С решение №254/31.10.2014г., постановено по гр.д. № 1576/2014г., ВКС, състав на І г.о. е отменил обжалваното въззивно решение и вместо това е отхвърлил предявените от Е. Б. К., М. Д. В., Б. Д. К., Л. Л. К., Й. Л. М., Б. Р. И., Ч. Й. К., Е. Й. Китова-Й., И. Й. К. против ТПК „Освобождение” – [населено място], иск с правно основание чл.108 ЗС за установяване, че ищците са собственици на дворно място, представляващо парцел ІІ от кв. 57 по плана на [населено място], общ. П. с площ 1590 кв.м., ведно с построената в него триетажна масивна жилищна сграда и пристроената към нея от северна страна стълбищна клетка с обща площ 187 кв.м., и за предаване на владението на имота, както и иск по чл.59 ЗЗД за заплащане от ответника на обезщетение за лишаване от ползването на имота за периода от 14.03.2001г. до 30.04.2003г. в размерите, посочени в решението. Въз основа на отмененото, невлязло в сила осъдително въззивно решение на основание чл.404, ал.1 ГПК са били издадени изпълнителни листове в полза на ищците за предаване на владението на недвижимия имот и заплащане на присъдените суми за обезщетение по чл.59 ЗЗД. На основание изпълнителните листове са били образувани изпълнителни дела за принудително удовлетворяване на притезанията на ищците по спора, които дела са били прекратени, поради извършване на въвода във владение и погасяване на паричните притезания. При така изложената обстановка, съставът на съда е стигнал до извода, че на основание чл.245, ал.3 ГПК следва да бъдат издадени обратни изпълнителни листове на ответника по спора за обратен въвод във владение в недвижимия имот и за връщане на получените суми. Посочил е, че в съответствие с принципа да не се разместват без основание имуществени блага, следва да се издаде обратен изпълнителен лист за получените от ищците /взискатели по изпълнението/ суми, законната лихва, считано от 09.01.2014г., както и разноските по изпълнението по двете изпълнителни дела.
Длъжникът, претърпял принудително изпълнение въз основа на изпълнителен лист, издаден на основание въззивно решение, което е отменено впоследствие, има правото да иска обратно платеното, респ. да иска възстановяне на положението отпреди това, а също така има право на обезщетение за вредите от изпълнението. Кредиторът, удовлетворен въз основа на предварително изпълняемо право или влязло в сила решение, което е отменено, предвид принципа за неоснователното обогатяване е длъжен да върне на длъжника полученото. В този случай длъжникът не следва да предявява осъдителен иск срещу взискателя за връщане на полученото, тъй като съгласно разпоредбата на чл.245, ал.3, изр. 2 ГПК съдът, който е постановил решението, издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите и вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение или въз основа на влязлото в сила решение, което е било отменено. При издаване на обратния изпълнителен лист, съдът следва да присъди и законна лихва върху дължимата на взискателя сума до окончателното й изплащане.
В случая, длъжникът ТПК „Освобождение” – [населено място], е предал владението на процесния недвижим имот и е заплатил сумите, за което е бил осъден с въззивното решение. След отмяната на осъдителното въззивно решение от състав на ВКС, предаденото владение и заплатените суми на ищците, част от тях настоящи жалбоподатели, нямат своето основание и следва да бъдат възстановени обратно на страната. Обратният изпълнителен лист има за цел възстановяването на фактическото положение, така както е съществувало преди проведеното предварително изпълнение на невлязлото в сила въззивно решение като се възстановят и направените в изпълнителното производство такси и разноски. Предвид този специфичен характер на обратния изпълнителен лист , несъстоятелни са развитите в частната жалба доводи, че съдът е осъдил ищците да предадат владението на имота на лице, което не е доказало правото си на собственост предвид пределите на защита на иска по чл.108 ЗС. Длъжникът по допуснатото предварително изпълнение не се нуждае от осъдителен иск за връщане на полученото от взискателя по него, нито да установява качеството си на собственик върху вещта, която е била предмет на предварително изпълнение. Правилно съставът на І г.о. на ВКС е постановил издаването на обратен изпълнителен лист в полза на ответника ТПК „Освобождение” – [населено място], поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
Ответната страна по частната жалба ТПК „Освобождение” – [населено място], с отговора е претендирала присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. Предвид изхода на спора, и на основание чл.78, ал.3 ГПК, направеното искане следа да бъде уважено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение №375/05.12.2014г., постановено по гр.д.№1576/2014г. по описа на Върховен касационен съд, I г.о.
ОСЪЖДА Л. Л. К., ЕГН: [ЕГН], Е. Б. К., ЕГН: [ЕГН], Й. Л. М., ЕГН: [ЕГН] и Мария Д. В., ЕГН: [ЕГН], на основание чл.78, ал.3 ГПК, да заплатят на ТПК „Освобождение”, ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], сумата от 400 лв. – разноски в настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: