3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 258
ГР. София, 11. 03. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 9.03.2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №6980/14 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на И. П. срещу въззивното решение на Апелативен съд София /АС/ по гр.д. №852/14 г. в отхвърлителната за иска част и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен до размер на 5 000 лв. и отхвърлен до пълния размер от 30 000 лв. предявеният от касаторката срещу ВСАГБАЛ – [фирма] иск за обезщетяване на неимуществени вреди от неполагане на достатъчна грижа при извършеното в болницата оперативно лечение на ищцата, с пр. осн. чл.49 ЗЗД.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на ППВС №4/68 г. относно критериите, въз основа на които следва да се определи справедливо обезщетение за неимуществени вреди – осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК.. В случая обезщетението е несправедливо занижено, като не са установени и преценени адекватно конкретните обстоятелства на случая в тяхната съвкупност и с мотивирано изложение, а не само с изброяването им като релевантни за определяне на обезщетението по справедливост. Касаторът сочи, че въпросът за определяне на обезщетението за процесното увреждане е от значение и за точното прилагане на закона по см. на чл.280, ал.1,т.3 ГПК, защото още не е създадена и респ. – уеднаквена, практика за репариране на вреди от лекарски грешки. Според касатора „ нелепо е болен пациент да се нуждае от лекарска помощ и вместо да бъде излекуван, състоянието му да се влоши, както е в настоящия случай. В този смисъл подобен тип дела би следвало да се разглеждат с особено внимание. Следва да се присъждат обезщетения, които действително биха репарирали търпените неимуществени вреди”. Доводът в края на изложението за допуснато процесуално нарушение от инстанциите по същество на спора, поради неизготвен доклад от първоинстанционния и от въззивния съд, представлява оплакване за касационно основание по чл.281,т.3 ГПК и ВКС не го разглежда в това производство. В ТР №1/19.02.10 г. е разяснено, че основанията по чл.280, ал.1 ГПК са различни от тези по чл.281,т.3 ГПК и са разграничени целта и приложното поле на двете групи основания.
ВКС намира, че не са налице сочените основания за допускане на обжалването: Въззивният съд е установил и обсъдил в пълнота конкретните обстоятелства на случая: вида и тежестта на полученото от ищцата телесно увреждане; обстоятелствата, при които е нанесено увреждането/ при извършване на оперативно лечение, поради неположена в достатъчна степен дължима грижа при упражняване на лекарската професия/; пълното и без остатък възстановяване на ищцата; възрастта й -58 години; социално – икономическите условия в страната. След анализ на тези обстоятелства АС е завишил присъденото от първоинстанционния съд обезщетение от 2 на 5 хил. лв. Въззивното решение съответства на задължителните указания относно определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, на осн. чл.52 ЗЗД, дадени в ППВС №4/68 г., т.11. Затова не е налице противоречие с практиката на ВКС по чл.280, ал.1,т.1 ГПК.
По въпроса за определяне на обезщетение за неимуществени вреди, причинени с лекарска грешка е създадена трайна и конкретна практика, вкл. по чл.290 ГПК – напр. р. по гр.д. №529/09 г. на четвърто г.о., по гр.д. №1264/09 г. и по гр.д. №1330/12 г. на трето г.о. и др. В нея са разяснени спецификата на установяване на подлежащите на доказване факти и връзка между факти, свързана с необходимостта от медицински познания и преценка на всички доказателства по делото при установяване на причинно – следствената връзка между медицинската дейност и полученото увреждане. Изяснен е и въпросът за определяне на справедливо обезщетение за страданията, неудобствата и понасянето на самото увредено състояние, както е указано и в по-старата практика на ВС, напр. р. №142/76 г., на първо г.о. По настоящото дело АС е следвал тази практика. Приел е, че не са установени трайни последици за здравето на ищцата от лекарската грешка / за разлика от тежко и трайно увредените ищци в посочените по-горе решения, на които са присъдени и по –високи обезщетения/. Ищцата-касатор се е възстановила напълно от причиненото й поради лекарска небрежност изгаряне на крака. Затова сумата от 5 хил. лв. е достатъчна за обезщетяване на претърпените болки, страдание, неудобство и разочарование от нанесената й при лечение телесна увреда.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №852/14 г.от 8.08.14 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: