3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 405
[населено място] 14. 04. 2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тридесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №6893 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. В. К. от [населено място], чрез процесуален представител адв.С., срещу решение от 30.06.2014г., постановено по в.гр.д.№5613/2014г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 19.02.2014г. по гр.д.№29702/2013г. на Софийски районен съд, за отхвърляне на предявените от А. В. К. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В срока по чл.287, ал.2 ГПК е постъпил отговор от ответника по касационната жалба [фирма], чрез процесуален представител адв.К., който счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от А. В. К. срещу [фирма] искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено на основание чл.328, ал.2 КТ със заповед от 31.05.2013г. на управителя на [фирма]; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност ”управител на магазин”; за заплащане на обезщетение на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ.
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по въпросите: „законосъобразно ли е прекратяването на трудово правоотношение по чл.328, ал.2 КТ от лице, за което не са представени и липсват доказателства за представителната му власт”, „налице ли е валиден договор за управление и встъпване в длъжност при липса на доказателства в този смисъл по делото и може ли да се приеме за безспорно обстоятелството, че тече предвидения в закона срок”, ”има ли действие по отношение на правните субекти решение на едноличен собственик на капитала и респективно договор за управление въз основа на същото в случаите когато едноличен собственик на капитала е чуждестранно юридическо лице и така направените волеизявления са без нотариална заверка на подписите и апостил”, „представлява ли годно доказателство решение на едноличен собственик на капитала в конкретния случай без да са налице годни писмени доказателства, удостоверяващи представителната власт и компетентност лицата, направили волеизявления да вземат решения, тяхното качество, удостоверяването действителността на самоличността, представителната власт, волеизявленията и подписите на лицата”, „допустимо ли е при условие, че едноличен собственик на капитала на [фирма] е чуждестранно юридическо лице взетите решения, упълномощаване и сключване на договор с управител да са без нотариална заверка и апостил, без доказателство за актуално състояние на въпросното чуждестранно дружество, без доказателства за качеството на лицето, имащо право да вземе съответните решения, като представените решение, договор и анекс да бъдат приети за годни доказателствени средства, удостоверяващи наличието на първата материалноправна предпоставка по смисъла на чл.328, ал.2 КТ”. Така поставените въпроси не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства /мотиви по т.1 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. Поставените от касатора въпроси предпоставят незаконосъобразност на изводите на въззивния съд, каквато проверка за законосъобразност не може да бъде извършена в закрито заседание в отсъствие на страните, защото би противоречала на едни от основните принципи в гражданския процес за непредственост и устност /мотиви по т.1 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/, а само при разглеждане на касационната жалба, ако такова бъде допуснато. Отделно, по делото е приложен препис-извлечение от търговския регистър, от което е видно вписването на новия управител на дружеството на 12.02.2013г., както е посочено и в уволнителната заповед.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.06.2014г., постановено по в.гр.д.№5613/2014г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: