О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 198
гр. София, 15.02.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и шестнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 6178/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е за проверка допустимостта на касационното обжалване на решение №VІ-71/09.07.2015 г., постановено по в. гр.д. №679/2015 г. на Окръжен съд [населено място] по касационна жалба на ОУ „Св. Св. К. и М.”, [населено място] , представлявано от директора И. С..
С обжалваното решение е отменено първоинстанционното решение постановено по гр.д. № 69/2014 г. на Районен съд [населено място] и вместо него е постановено ново, с което е отменена като незаконосъобразна заповед №76/21.01.2014 г. на директора на ОУ „Св. СВ. К. и М.”с. Г. , с която на Х. С. Б. от [населено място] е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение” и е прекратено трудовото и правоотношение на осн. чл. 330,ал.2,т.6 КТ.
Ответникът по жалбата Х. С. Б. от [населено място] не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано изпълнението на допълнително основание / критерии / по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК /виж ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г./
Според касатора с постановеното решение въззиввният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуално правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Посочено е, че по материалноправния въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, но такъв въпрос на практика не е формулиран.Вместо това са цитирани част мотивите на обжалваното решение и е посочено, че изводите на Окръжният съд са в противоречие с цитирани решения на ВКС, постановени при условията на чл. 290 ГПК, които имат задължителен характер. К. съд обаче не може сам да формулира правния въпрос или да го извежда от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, доколкото това би засилило необосновано служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба. Съдът може само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Същевременно съгласно т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. посочването на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване и с оглед на това , неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска.
От значение за точното приложение на закона и развитие на правото според касатора е въпроса : когато по молба на страната е предоставена правна помощ и е назначен служебен адвокат, връчването на уведомление за изготвено решение на същият редовно ли е и тече ли срокът за обжалване , както и следва ли да се приеме , че заболяването на страната изискващо домашно лечение препятства възможността на същата да уведоми назначения и служебен адвокат да упражни правото и на обжалване в предвидения от закона срок. Така формулираният въпрос не е бил предмет на разглеждане във въззивното решение. Същият обаче има отношение към допустимостта на въззивното решение. Последното произтича от обстоятелството, че решението би било недопустимо в случай, че възстановяването на срока за въззивно обжалване е бил неправилно възстановен. Проверка за това би могла да се извърши при обжалване на въззивното решение, доколкото законът не предвижда възможност за самостоятелно обжалване на определението, с което срокът е бил възстановен, а вероятната недопустимост на решението е основание за допустимост на касационното обжалване / ТР №1/19.02.2019 г.ОСГТК на ВКС/ . Така формулираният въпрос обаче не отразява коректно данните по делото.В случая след връчване на съобщението за изготвено решение на служебния адвокат съдът е извършил второ връчване лично на страната. В тази хипотеза практиката приема, че срокът за обжалване тече от второто поред връчване . Именно с оглед на това връчване съдът е преценявал дали са били налице предпоставките за възстановяване на срока като е преценявал дали по отношение на страната по делото е възникнало особено непредвидено обстоятелство, което не е могла да преодолее за да подаде жалбата в срок.Както се посочи липсата на годен правен въпрос е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска. За изчерпателност на изложението следва да се посочи, че касаторът не е обосновал визираното допълнително основание за допустимост по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд , състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №VІ-71/09.07.2015 г., постановено по в. гр.д. №679/2015 г. на Окръжен съд [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: