Р Е Ш Е Н И Е
№ 2
София, 23.02.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при участието на секретаря Северина Толева
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело №3686 по описа за 2016 год.
Производството е по чл.303 и сл. ГПК.
Образувано е по молба вх.№1101359/19.10.2015г. на Е. Г. Т. чрез пълномощника си адв. Д. И. за отмяна на влязло в сила решение № 47/25.02.2011 г., постановено по гр.д. № 1040/2010 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение и решение № 72/28.03.2011г., постановено по същото дело, за поправка на очевидна фактическа грешка в решението, постановено по същество на правния спор.
В молбата за отмяна се сочат отменителни основания по чл.303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Молителят представя писмени доказателства, които счита за относими към посочените основания за отмяна. Представя писмена защита. Претендира разноски.
Ответникът по молбата – С. И. Г., чрез процесуален представител адв.Е. И., е подал в законоустановения срок отговор, в който излага доводи за недопустимост на молбата за отмяна, поради депозиране на последната след изтичане на законоустановения за това срок, както и поради обстоятелството, че влязлото в сила решение е било предмет на производство по отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържа, при условията на евентуалност, че молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение, поради нейната неоснователност. Претендира разноски.
Ответниците по молбата за отмяна – В. Н. К., Н. Н. И. и Д. Н. К., не вземат становище по молбата за отмяна.
По допустимостта на молбата за отмяна настоящият съдебен състав се е произнесъл с определение №249 от 26.09.2016г. по делото.
По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отд. намира следното:
С решението, чиято отмяна се иска, Върховният касационен съд в производство по реда на чл.290 ГПК е отменил решение от 04.03.2010 г., постановено по гр.д. № 3153/2007 г. по описа на Софийски градски съд, II „Г“ състав, в частта, с която се е произнесъл по предявените искове и вместо това е постановил, че на основание чл. 29 ЗЗД по иск на И. К. Г. срещу Е. Г. Т. и Н. К. К., починал в хода на производството и заместен от своите законни наследници – Л. Н. К., В. Н. К., Д. Н. К. и Н. Н. К., унищожава пълномощно с нотариална заверка на подписа № 6021/21.12.200 г. на нотариус М. Ш., с което И. К. Г. упълномощава Н. К. К. да осъществява представителство и да извършва разпоредителни сделки със собствения на упълномощителя апартамент, находящ се в [населено място], [улица], на пети етаж над партера, със застроена площ от 137, 45 кв.м., индивидуализиран чрез посочен нотариалем акт и съдържащо декларация на упълномощителя, че е получил напълно сумата от продадения имот и на основание и на основание чл. 42, ал. 1 ЗЗД по иск на И. К. Г. срещу Е. Г. Т. и Н. К. К., починал в хода на производството и заместен от своите законни наследници – Л. Н. К., В. Н. К., Д. Н. К. и Н. Н. К., признава за установено по отношение на Е. Г. Т., Л. Н. К., В. Н. К., Д. Н. К. и Н. Н. К., че сключеният между Н. К. К., действащ като пълномощник на И. К. Г. и Е. Г. Т., договор за покупко продажба във формата на нотариален акт № 163, том IV, рег. № 10681, дело № 814/2000 г., съставен от нотариус Р. Д., с район на действие – СРС, по силата на който Н. К. К., като пълномощник на И. К. Г. продава на Е. Г. Т. собствения на И. К. Г. апартамент, находящ се в [населено място], [улица], на пети етаж над партера, със застроена площ от 137, 45 кв.м., заедно със зимнично помещение № 9 и таванско помещение № 4 и заедно с 18/200 ид.ч. от общите части на сградата, с двор от 283,90 кв.м., представляващо парцел VIII от кв. 16, ГГЦ – зона Г-14, при посочени съседи, е недействителен /думата „недействителен“ в диспозитива на постановеното решение е допълнена с решение № 72/28.03.2011 г. за поправка на очевидна фактическа грешка/.
В касационното решение е прието, че въззивният съд правилно е анализирал фактите за това, че ищецът е бил поставен в особено състояние, което не му е позволявало да преценява последиците от действията си и че използвайки това негово състояние, той е бил въведен в заблуждение относно последиците на действията си – на упълномощителната сделка.
В молбата за отмяна се излагат доводи, че е налице ново обстоятелство, а именно – разпореждане от 11.07.2014г., постановено по нохд № 6628/2014г., СРС, НО, 18-ти състав, с което е прекратено наказателното производство по отношение на молителката Е. Т. за извършване на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 НК, което е протестирано пред Софийски градски съд и потвърдено с решение № 827/16.07.2015 г., постановено по вчнд № 4838/2014 г. по описа на Софийски градски съд, НО, I въззивен състав. Излагат се и доводи, че влязлото в сила разпореждане на наказателния съд е относимо и към основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК.
Видно от съдържанието на разпореждането от 11.07.2014г. по нохд № 6628/2014г. на СРС, повдигнато е обвинение срещу обвиняеми за извършителство, съответно – помагачество, по отношение на престъпление по чл.210, ал.1, т.5 НК, в която връзка се сочат различни действия по въвеждане в заблуждение на пострадалото лице и поддържане на това заблуждение, а като съставомерен резултат се сочи причиняването на имотна вреда посредством извършването по съответния нотариален ред на сделка – покупко-продажба с недвижимо имущество, собственост на пострадалия, за което са послужили пълномощното и други документи, подписани от пострадалото лице, без последното да съзнава какво подписва /включително поради здравословното му състояние към дадения момент. Прието е наказателния съд, че деянията, квалифицирани по чл.210, ал.1, т.5 НК не съставляват престъплението „измама“, тъй като не е налице имотна вреда като резултат от тях, нито е налице опит за причиняване на такава /прието е, че разпоредителната сделка е нищожна като сключена въз основа на опорочената упълномощителна сделка, за която е прието, че е нищожна поради липса на съгласие/.
Неоснователни са доводите на молителя, че прекратяването на наказателното производство е обстоятелство от значение за решението по гражданския спор.
Съобразно основанието за отмяна, установено в разпоредбата на чл.303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е било постановено. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. Отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК брани страната срещу такава неправилност на решението, която се дължи на невиновна /обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Новото обстоятелство за отмяна следва да бъде и от съществено значение за делото, т.е. да е от естество да доведе до промяна в съдържанието на решението, ако бъде взето предвид. Под обстоятелства следва да се разбира факти на действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти. Последните трябва да са нови, т.е. да не са включени във фактическият и доказателствен материал по делото, докато последното е било висящо.
В случая молителят се позовава не на откриването на нови обстоятелства или писмени доказателства, релевантни за правния спор, които не са били известни на страните, респ. не са станали достояние на съда, или макар да са били известни, страните не са могли да ги удостоверят по съответния ред до приключване на делото поради обективна невъзможност, а на обстоятелство, че наказателното производство по обвинение в извършване на престъпление по чл.210, ал.1, т.5 НК срещу Е. Т. и др. лица, е прекратено поради несъставомерност на деянията – по съображения, че не е налице имотна вреда в резултат на тези действия. Наличието на наказателно производство не е обсъждано в решението по гражданския спор, поради което и факта на прекратяването на наказателното производство не е от значение за решението по гражданския спор. Доводите на молителя /че прекратяването на наказателното производство е от значение за решаването на делото, поради това, че от страна на прехвърлителя са навеждани доводи в хода на делото пред инстанциите за наличие на висящо наказателно производство/, не могат да обосноват основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение по гражданския спор.
Не е налице и соченото от молителя основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК. Отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК може да се допусне, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Наличието на присъда или решение решение по чл.97, ал.4 Г.., съответно по чл.125, ал.5 ГПК-нов, са основанията да се иска отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК на влязлото в сила решение, основано на неистински документи и свидетелски показания. Молителят сочи основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК, с доводи, че „разпореждането за прекратяване на наказателното производство следва да се приравни на актовете, задължителни за гражданския съд относно описаните в чл.413 НПК факти и обстоятелства, тъй като прекратителното разпореждане и влизането му в законна сила препятства възможността да бъде постановена оправдателна присъда“. Изложеното в молбата не може да бъде отнесено към основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК или към някое от от изчерпателно посочените основания за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК. Това се отнася и до позоваването в молбата на съдържанието на разпореждането за прекратяване относно изводите на наказателния съд относно правната квалификация на порока на упълномощителната сделка. Неправилната квалификация на установените пороци на сделките представлява неправилно приложение на материалния закон, както е посочено и в решението, чиято отмяна се иска. Отмяна по чл.303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в закона и са различни от основанията за касационно обжалване по чл.281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, защото то не е предмет на отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл.303, ал.1 ГПК. Същото се отнася и до допълнително развитите от молителя доводи за неправилност на решението по спора относно извода на съда за неоснователност на възражението, че искът е предявен след изтичане на погасителната давност по чл.32, ал.2 ЗЗД.
Предвид изложеното молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. С оглед изхода на делото на ответника по молбата за отмяна С. И. Г. следва да се присъдят направените разноски за производството по молбата за отмяна в размер на 200лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ без уважение молба на Е. Г. Т. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК на влязло в сила решение №47/25.02.2011 г., постановено по гр.д. № 1040/2010 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение и решение № 72/28.03.2011г., постановено по същото дело, за поправка на очевидна фактическа грешка в решението, постановено по същество на правния спор.
ОСЪЖДА Е. Г. Т., ЕГН [ЕГН] да заплати на С. И. Г., ЕГН [ЕГН] сумата 200лв. – разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: