3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 125
ГР. София, 08. 04. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 6.04.2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №464/15 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Ц. Н. срещу въззивното решение на Окръжен съд Плевен по гр.д. №652/14 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени предявените от касаторката срещу ТП „Държавно горско стопанство”, [населено място] искове по чл.344, ал.1,т.1-3 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищцата от длъжността „счетоводител”, извършено на осн. чл.328, ал.1,т.3 КТ със заповед от 5.06.13 г.. Отхвърлени са също искът на касаторката по чл.74, ал.4 КТ – за обявяване недействителността на клаузата от допълнителното споразумение към тр. договор на страните, с която й е определено допълнително възнаграждение за прослужено време в размер на 4 % върху основната заплата, наместо в размер на 20% и обусловеният от претендираната недействителност иск по чл.244, ал.2, вр. с чл.245 КТ – за заплащане на посочената разлика в допълнителното възнаграждение в размер на 652 лв.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, но е допустима срещу въззивното решение в частта по исковете с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1-3 КТ. В останалата част – по исковете с пр. осн. чл.74, ал.4 КТ и чл.244, ал.2 КТ, с цена под 5 000 лв. – чл.69, т.1 и 4 ГПК, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на осн. чл.280, ал.2 ГПК и касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
За допускане на обжалването на въззивното решение по исковете с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1-3 КТ касаторката се позовава на чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Намира, че въпросите от предмета на спора: Длъжен ли е работодателят да докаже причинно- следствена връзка между намаления обем на работата, явяващ се основание за уволнението и конкретната осъществявана от работника тр. функция? и При въведен в исковата молба довод за нарушения при извъшване на подбора по чл.329 КТ длъжен ли е въззивният съд да извърши проверка доколко възприетите от работодателя оценки отговарят на действително притежаваните от служителката качества?- въззивното решение противоречи на цитираната практика на ВКС по чл.290 ГПК и по ГПК, отм., на ТР №3/12 г. ОСГК/по въпроси на подбора/ и на въззивно решение на СГС по гр.д. №11127/12 г. / последното е представено без данни за влизане в сила и затова не може да обоснове осн. по чл.280, ал.1,т.2 – ТР №1/19.02.10 г./ .
Соченото в изложението противоречие по чл.280, ал.1,т.1 ГПК не се установява:
По първия въпрос: Въззивният съд е приел, че с влизане в сила на Закона за горите на 9.04.11 г. са създадени държавни предприятия по чл.62 ТЗ, а държавните горски стопанства стават техни териториални поделения – чл.173 ЗГ, и осъществяват съответните функции в определения им район на дейност. Преструктурирането е довело до ограничаване на предмета на дейност на Държавно горско стопанство – [населено място] – преди измененията то е стопанисвало 33 121 хектара гора, а след това – 7 298 хектара. Поради ограничаването на дейността на стопанството са намалели административните и технически услуги, вкл. счетоводните операции, свързани с тях. Съответно на това персоналът на стопанството също е намален от 63 души през 2010 г. на 26 души към подаване на исковата молба. Или намаляването на обема на работата в предприятието, вкл. за трудовата дейност на ищцата е установено по делото, както е указано в цитираните от касатора р. по гр.д. №265/10 г. на четвърто г.о. , по гр.д. №90/10 г. на трето г.о. на ВКС, по чл.290 ГПК и другите в същия смисъл.
По втория въпрос: Във връзка с твърденията в исковата молба, че е нарушена разпоредбата на чл.329 КТ, като не е извършен подбор, въззивният съд е приел, че извършването на подбора е доказано от ответника по иска. В съответствие с указаното в ТР №3/12 г. въззивният съд е упражнил контрол за законност на подбора. Изложил е подробни съображения за реално извършена съпоставка на включените в подбора служители /които са посочени поименно и със заеманата длъжност в становището за подбор/, по установените в закона критерии и за съответствие на формираната при подбора преценка на работодателя с действително притежаваните от служителите качества. Ищцата не е оспорила представеното от ответника писмено становище за извършен подбор в сроковете по чл.133 / респ.312/ ГПК – р. по гр.д. №936/12 г. на ВКС, трето г.о., а ответникът е представил писмени доказателства в подкрепа на формираната в становището преценка за квалификацията и нивото на изпълнение на работата на съпоставените служители, обусловила освобождаването на ищцата.
Сочените основания за допускане на обжалването не са налице и ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Плевен по гр.д. №652/14 г. от 16.10.14 г. по исковете с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 КТ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Ц. Н. срещу същото решение по исковете с пр. осн. чл.244, ал.2, вр. с чл.245 КТ и чл.74, ал.4 КТ, с цена под 5 000 лв.
Определението в частта, с която касационната жалба се оставя без разглеждане, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: