О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 337
София , 28.03.2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №429 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Д. М., чрез процесуален представител адв.П., срещу решение от 05.10.2015г., постановено по гр.д.№1506/2015г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 24.02.2015г. по гр.д.№608/2014г. на Софийски окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от М. Д. М. срещу Прокуратура на Република България иск за заплащане на обезщетение за размера над 1 000лв. до 30 000лв. за претърпени неимуществени вреди но основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Прокуратура на Република България не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с цена на иска над 5000лв. и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
Претенцията е предявена на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за обезщетяване на вреди от водено срещу М. Д. М. наказателно производство, приключило с присъда от 01.08.2013г. по нохд № 257/ 2013г. на Костинбродския районен съд, потвърдена с решение от 11.11.2013г. по внохд № 419/2013г. на СОС, с която М. е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.234, ал. 1, пр.2 НК – за държане на 160 бр. акцизни стоки /цигари/ без български акцизен бандерол. Спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение „подписка“, наказателното преследване е започнало с претърсване и изземване на 10.07.2013г., ищецът е бил привлечен като обвиняем на 16.07.2013г., по наказателното дело са били проведени две съдебни заседания в първата инстанция и едно във въззивната. За установяване на твърдените претърпени неимуществени вреди са събрани и обсъдени гласни доказателства и заключение на съдебно-психиатрична експертиза. Въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК и приетото в тях, предвид четиримесечния период на наказателното преследване, вида на мярката за неотклонение, непротиворечивите доказателства за ненастъпили негативни последици за здравето, бизнеса и личния живот на ищеца, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 1000лв. При определяне обезщетението за неимуществените вреди въззивният съд е изложил и съображения, че: продължителността на наказателното преследване е била кратка – четири месеца, в причинна връзка с наказателното преследване ищецът е претърпял обичайните за такава ситуация преходни нормални психични реакции, които са били превъзмогнати без лечение, пълноценното социално функциониране е било запазено. Относно описаната в амбулаторния лист № 000363/16.10.14г. диагноза „генерализирана тревожност“ в обжаваното решение е прието, че: не е установена при извършения от вещото лице преглед, симптоматиката й, датираща от 3 – 4 месеца, не отговаря обективно на тази диагноза с оглед описания психичен статус на ищеца, както и че отдалечеността във времето на описаните в амбулаторния лист симптоми изключва пряката им връзка с наказателното преследване. Изложени са съображения, че не са ангажирани доказателства за претърпени обиди и унижения, нито тези твърдения са конкретизирани, въпреки дадената за това възможност от първоинстанционния съд.
Касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по въпросите: „следва ли да се намалява размера на присъденото обезщетение на основание кратката продължителност на наказателното преследване, от което се претендират моралните вреди, както и на основание заключение на психиатър, че лицето, срещу което е водено наказателното дело, е психично здрав”; „следва ли размерът на присъденото обезщетение да е съобразен с положението на ищеца в обществото и неговия авторитет в обществото”. Касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирали поставените въпроси да са от значение за точното прилагане на закона и да са от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика, която счита, че се нуждае от осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване.
Касаторът сочи, че „в решението си съдът се е произнесъл по съществен материално-правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС съгласно чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а именно в противоречие с ППВС №4/1968г., т.1, но не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. Отделно, не кореспондират със съдържанието на въззивното решение твърденията на касатора, че: съдът не е взел предвид обстоятелствата, които обуславят претърпените от ищеца вреди и не е посочил конкретно тези обстоятелства и значението им за размера на неимуществените вреди. При определяне обезщетението за неимуществените вреди въззивният съд е изложил съображенията си относно обстоятелствата, които обуславят тези вреди. Съгласно ППВС № 4/1968г., ТР №3/2005г. на ВКС, ОСГК и решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. Задължителната съдебна практика дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационната инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 05.10.2015г., постановено по гр.д.№1506/2015г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: