О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 17
гр. София, 04.01.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание от шестнадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 4456/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е за проверка допустимостта на касационното обжалване на въззивно решение №257/02.06.2015 г. по гр.д. №256/2015 г. на Окръжен съд [населено място], по касационна жалба на М. П. К. чрез адв. С. С. .
С въззивното решение се потвърждава решение №28/14.01.2015 г. на Русенския районен съд по гр.д. №2561/2014 г., с което се отхвърля предявеният от Маргаритка К. против М. Х. П. и П. Б. П. и двамата от [населено място], обл. Р. иск за сума в размер на 7 000 лв., претендирана като част от получена без основание сума от 10 000 лв. , дадена на три пъти – през м.септември, края на м. ноември 2009 г. и през м. октомври 2010 г. и са присъдени разноски.
Ответникът по касационната жалба – М. Х. П. и П. Б. П. от [населено място] оспорват наличието на законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване. Сочат, че формулираните от касатора въпроси не отговарят на изискванията за закона за правни въпроси . Същите включват твърдения, които не са доказани в процеса.Не е обосновано и соченото допълнително основание за допустимост по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. По същество оспорват основателността на касационната жалба. Претендират разноски. В размер на 2 100 лв. за трите инстанции.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което с процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК / ТР №1/19.02.2010 г. по ТД №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
В случая тези изисквания на закона не са изпълнени:
В представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът е формулирал седем «правни въпроса» като счита, че отговорът на същите е от значение за точното приложени е на закона и развитие на правото / допълнително основание за допустимост по чл. 280,ал.1 т.3 ГПК. Така формулираните въпроси нямат характеристиката на правни въпроси в посочения вече смисъл. Първият въпрос касае допуснатата във въззивното решение очевидна фактическа грешка в бащиното име на касаторката – ищца – «П.» вместо «П.», която следва да бъде поправена по реда на чл. 247 ГПК , не води до недопустимост на въззивното решение и с оглед на това не е основание за да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Останалите въпроси, така както са формулирани, не са били предмет на разглеждане във въззивното решение и с оглед на това не са обусловили изхода на делото. В тази насока правилни са възраженията на ответната страна , че същите включват твърдения на ищцата по отношение на факти, които не са били приети за установени в процеса като въпросите №2 ,3, и 4 имат фактически, а не правен характер.
Според задължителното тълкуване / ТР №1/19.02.2010 г. ОСГТК на ВКС/посочването на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване като липсата на правен въпрос, в посочения вече смисъл, е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска.
Независимо от това следва да се посочи, че касаторът бланкетно и без никаква обосновка се е позовал на допълнителното основание за допустимост по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. За да е изпълнено това основание разглеждането на формулираният правен въпрос / въпроси / следва да е от значение за точното приложение на закона , което съгл. т.4 от ТР №1/19.02.2010 г. означава да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия или да допринася за развитие на правото, когато законите са са непълни, неясни или противоречиви за да се създаде съдебна практика по прилагането им. Касаторът не е посочил практика, която е създадена поради неточно тълкуване и следва да бъде променена или да визира относими към решаването на конкретния казус закони, които са непълни, неясни или противоречиви.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС, 3-то г.о. счита, че не са налице законовите предпоставки , с които законът свързва достъпът до касационно обжалване.
При този изход на настоящото производство, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответниците по касация направените в това производство разноски в размер на 700 лв. адвокатски хонорар. За останалите инстанции са присъдени разноски / адвокатско възнаграждение в размер на по 700 лв. за всяка една от тях.Следва да се посочи също така, че компетентен за присъждане на направените пред съответната инстанция разноски е същата инстанция.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №257/02.06.2015 г. по гр.д. №256/2015 г. на Окръжен съд [населено място], по касационна жалба на М. П. К. чрез адв. С. С. .
ОСЪЖДА М. П. К. от [населено място] да заплати на М. Х. П. и П. Б. П. и двамата от [населено място], обл. Р., направените в производството разноски в размер на 700 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: