Определение №365 от 8.4.2016 по гр. дело №1181/1181 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 365

София, 08.04.2016 год.

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на четвърти април две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА

разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1181 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Г. Г. и М. С. Г., чрез процесуалния им представител адв.А., срещу решение от 23.11.2015г., постановено по в.гр.д.№486/2014г. на Окръжен съд – Видин, с което е потвърдено решение от 30.07.2014г. по гр.д.№2548/2013г. на Районен съд – Видин, в обжалваната част за уважаване на предявения от Л. Д. П. иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В срока по чл.287, ал.2 ГПК не е постъпил отговор от ответниците по касационната жалба О. Р. Д., С. Г. Д. и Е. Г. Д. /в чието лице е продължило производството като законни наследници на починалата в хода на въззивното производство страна Л. Д. П./.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната част, с която на основание чл. 87, ал.3 ЗЗД е развален сключения с н.а. №180/2012г. договор, с който Л. Д. П. е прехвърлила собственият си недвижим имот – апартамент в [населено място], на С. Г. Г. по време на брака й с М. С. Г., срещу задължение за гледане и издръжка и 7 000лв., които са изплатени на прехвърлителката в момента на изповядване на сделката, поради неизпълнение от страна на приобретателката на задължението за гледане и издръжка.
Въззивният съд е приел, че задължението за гледане и издръжка включва осигуряване на необходимите условия за водене на нормален живот от прехвърлителя, изразяващи се в осигураване на храна, дрехи, отопление, лекарства и медицински грижи при необходимост, грижи за дома и хигиената, като тази грижа се дължи ежедневно, без прекъсване и в пълен обем, докато в случая е установено единствено осигуряване на храна със средства на прехвърлителката за около два-три месеца след изповядване на сделката, след което е установено със събраните гласни доказателства по делото, че отношенията се влошили – прехвърлителката твърдяла, че приобретателката започнала да й се кара и да я бие, страхувала се да не бъде отровена, поради което отказала да приема храна и лекарства от приобретателката. Приобретателката е твърдяла, но не е ангажирала доказателства, че е трансформирала задължението си за издръжка в парично.
Касаторите считат, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, но не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 23.11.2015г., постановено по в.гр.д.№486/2014г. на Окръжен съд – Видин.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top