Определение №630 от 16.11.2015 по ч.пр. дело №5379/5379 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 630

гр. София, 16.11.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА

Като изслуша докладваното от съдия Керелска ч. гр. дело № 5379/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. К. Д., чрез адв. В. Б. против определение № 463 от 12.01.2015 г., постановено по гр. д. № 11942/2013 г. на Софийски градски съд, въззивно гражданско отделение, IV „а” състав, с което е оставена без уважение молбата на А. К. Д. за възстановяване на срока за подаване на касационна жалба срещу въззивно решение № 2515 от 11.04.2015 г. по същото дело.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му.
Ответникът [фирма], чрез адв. Р. Н. подава писмен отговор, с който смята жалбата за неоснователна.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
В обжалваното определение въззивната инстанция е приела, че изложените в молбата за възстановяване на срока твърдения не могат да обусловят хипотезата на чл. 64, ал. 2 ГПК. Пропускът на ангажирания от страна на молителя пълномощник да упражни в срок процесуалните права на доверителя си или да го информира, че се отказва от даденото му пълномощно не може да бъде коригиран по пътя на възстановяване на виновно пропуснатите процесуални срокове.

Определението на съда е правилно.
Съгласно чл. 64, ал. 2 ГПК молбата за възстановяване на срок е основателна, когато страната успее да докаже, че пропускането на срока се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които тя не е могла да преодолее. Тълкуването на разпоредбата налага извода, че за да е основателна молбата, е необходимо кумулативното наличие на няколко предпоставки: спрямо страната да са налице особени непредвидени обстоятелства, те да са в причинна връзка с пропускането на срока, страната да е била в обективна невъзможност да ги преодолее. При това в тежест на страната е да ги докаже, а не само да ги твърди. В случая тези предпоставки не са налице. Под особени непредвидени обстоятелства се разбират такива факти от обективната действителност, които стоят извън волята на страната, върху чието възникване тя не може да повлияе и които обичайно не могат да бъдат предвидени. Съдебната практика е извеждала като такива обстоятелства смъртта, внезапното заболяване, природните бедствия, задържане от органите на МВР, избухване на военни действия , граждански безредици и пр. Особените непредвидени обстоятелства не са абсолютни, а се преценяват за всеки конкретен случай наред с останалите предпоставки. Законосъобразно въззивният съд е приел, че пропускът на пълномощника да уведоми своевременно страната за постановеното решение не съставлява особено непредвидено обстоятелство.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 463 от 12.01.2015 г., постановено по гр. д. № 11942/2013 г. на Софийски градски съд, въззивно гражданско отделение, IV „а” състав.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top