О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 700
гр. София, 18 юни 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание от осемнадесети май две хиляди и петнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 1451/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Л. Б., действаща като майка и законна представителка на А. Д. К. чрез адв. И. А. срещу решение по гр.д. № 1836/2014 г. на Варненския окръжен съд , с което след частична отмяна на първоинстанционното решение по гр.д. № 6381/2012 г. на Варненския районен съд, 33 състав е постановено ново решение, с което е отхвърлен предявеният от тях срещу Д. Д. К. иск за изменение издръжка за размера над 120 до 250 лв. и е оставено в сила решението в частта, в която искът е отхвърлен за размера над 250 до 350 лв. месечна издръжка.
С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касация Д. Д. К. не взема становище по допустимостта на касационното обжалване на решението.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд изхожда от принципното положение, че за изменение на определената вече от съда издръжка, следва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна на възможностите на задълженото лице. В тази връзка съдът е посочил , че с влязло в сила решение на 03.07.2012 год. за детето А. е определена дължима от бащата издръжка в размер на 80 лв. като тогава тя е била на 10 години. Към момента на постановяване на решението детето е пораснало с година и половина което обуславя по- високи разходи за закупуване на облекло, храна и дневни . С оглед на това съдът приема, че са пораснали разходите за закупуване на облекло, храна, дневни. Съдът е приел обаче , че не е налице друга промяна на обстоятелствата, която да обуславя съществена промяна на дължимата издръжка. В тази насока не е налице промяна по отношение на посещаваните от детето извънкласни форми – обучение по език и танци , което е било факт и при определяне на първоначалната издръжка от 80 лв. месечно. Прието е, че по делото не са представени доказателства за направени разходи във връзка с твърдяна концертна дейност на детето.Не са установени и наличие на допълнителни разходи, във връзка с изключителни негови способности. Посочено е същевременно, че по делото няма твърдения за промяна в доходите на бащата. Съдът е приел, че установените доходи на бащата в размер на 1600 лв. средномесечно / като се направи разбивка на доходите му за периодите през които е работил/ не са постоянни и гарантирани, поради което не може да се направи извод за трайно изменение във възможностите на задълженото лице .В тази връзка е изтъкнато , че към момента на подаване на исковата молба за изменение на издръжката, ответникът е безработен.С оглед на тези обстоятелства съдът е приел, че общата необходима издръжка за детето е в размер на 200 лв. месечно като 80 лв. от тях следва да се поемат от майката, а дължимата от бащата издръжка следва да се определи на 120 лв.
При тези решаващи за изхода на делото мотиви касаторът е представил изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване в което са формулирани 4 въпроса.
Първият от тях има характер на оплакване за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на всички представени по делото доказателства и задължението на съда да охранява и защитава интересите на малолетното дете.Доколкото касае касационно основание за отмяна / чл. 281т.3 ГПК / това оплакване следва да се обсъди в евентуално производство по разглеждане на касационната жалба „по съществво”, ако касационното обжалване бъде допуснато, а не в настоящото такова .
Обстоятелствата посочени във втория и третия въпрос не са били предмет на обсъждане във въззивното решение и с оглед на това същите не са определили направените от съда фактически и правни изводи.Квалификацията на задълженото лице е от значение при определяне размера на дължимата издръжка, но при положение, че няма данни за реално получавани доходи и доказателства, че лицето целенасочено се е поставило в положение на „безработен” , каквито по делото не са събрани. Конкретно във връзка с третия поставен въпрос следва да се посочи , че във въззивната жалба на касатора не се съдържат оплаквания за допуснати процесуални нарушения във връзка с оспорване на представени от ответника писмени доказателства, поради което този въпрос не е обсъждан от въззивният съд и не е може да се пренася пред касационната инстанция.
Четвъртият въпрос е неотносим към постановеното решение доколкото съдът не е разгледал отделен иск по чл. 143,ал.4 СК .
Формулирането на правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Според задължителните разяснения дадени в т.1 от ТР №1/19.02.2010 год., правният въпрос следва да е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото.Доколкото посочените в изложението на касатора въпроси нямат такъв характер, касационното обжалване не следва да се допуска само на това основание. Независимо от това следва да се посочи, че касаторът не е обосновал и допълнителни основания за допустимост на постановеното решение. В. на противоречие с ППВС №5/16.11.1970 г. не е свързано с конкретен въпрос.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение по гр.д. №1836/2014 г. на Варненския окръжен съд , с което след частична отмяна на първоинстанционното решение по гр.д. № 6381/2012 г. на Варненския районен съд, 33 състав е постановено ново решение, с което е отхвърлен предявеният от Д. Л. Б., действаща като майка и законна представителка на А. Д. К. и двете от [населено място] срещу Д. Д. К. иск за изменение издръжка за размера над 120 до 250 лв. и е оставено в сила решението в частта, в която искът е отхвърлен за размера над 250 до 350 лв. месечна издръжка.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: