О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1059
гр. София, 17.10.2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №3068 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от прокурор при Окръжна прокуратура – В., срещу въззивното решение в частта за потвърждаване на решение от 13.02.2014г., постановено по в.гр.д. №8/2014г. на Апелативен съд – В., с което е потвърдено решение от 19.11.2013г. по гр.д.№2378/2013г. на Варненски окръжен съд, с което е уважен предявения от Н. П. Н. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15000лв. и за имуществени вреди – в размер на 14000лв.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Н. П. Н. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения от Н. П. Н. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15000лв. и за имуществени вреди – в размер на 14000лв.
За да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касаторът Прокуратура на Република България сочи, че с въззивното решение въпросът: „за задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви по спора при определяне на основанието и предпоставките за носене на отговорност при вреди в резултат от незаконно повдигнато обвинение и наказателно преследване, продължило в неразумен срок” е разрешен в противоречие с т.19 на ТР № 1 от 04.01.2011г. по гр.д. № 1/2000 г., ОСГК. Соченото от касатора противоречие не обуславя допускане на касационното обжалване. Това е така, тъй като въззивният съд, съобразно приложимия процесуален ред и съгласно възможността, дадена му от чл.272 ГПК, е препратил към мотивите на въззивния съд. Отделно от това, по доводите на страните във въззивното производство, са изложени и изводите на съда. В останалата част от изложението касаторът не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС.
В изложението касаторът е изложил касационни оплаквания за неправилност на въззивното решение, които оплаквания касационната инстанция не може да разглежда в определение по чл.288 ГПК.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 13.02.2014г., постановено по в.гр.д. №8/2014г. на Апелативен съд – В..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: