1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 257
ГР. София, 11. 03. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 9.03.2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №7236/14 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Технически университет София /ТУ/ срещу въззивното решение на Градски съд София /ГС/ по гр.д.№5529/13 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение, в спор по чл.357 КТ, е отменено наложеното на ищцата И. Т. – Г. със заповед на ректора на ТУ – ответник по иска, дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК само формално, без да обосновава основното и допълнително основания във всяка от посочените хипотези – ТР №1/19.02.10 г.. Твърди, че „въззивното решение подлежи на касационно обжалване, поради обстоятелството, че въззивният съд се е произнесъл по въпроси, свързани с основанията за налагане на дисциплинарно наказание от работодателя, основанията за упражняване искането за ползване на платен отпуск от работника без негово съгласие, по взаимоотношения и отговорности по КТ при пряко служебно подчинение, в противоречие със законовите норми”. Изложени са съображенията на касатора за незаконосъобразност на изводите на ГС по съществото на спора. Касаторът изтъква, че „ посочването на противоречие с практиката на ВКС не е свързано със смисъла на т.1 на чл.280 от ГПК. Това оплакване визира непроизнасянето на въззивния съд по всички основания за отмяна, наведени във въззивната жалба.” Основанието по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК се поддържа във връзка с касационното основание по чл.281,т.3 ГПК – „порок на съдебното решение, резултат от неточното прилагане на закона с допуснато нарушение на материалноправните норми, посочени по-горе, въз основа на които то е неправилно”.
ВКС, състав на трето г.о., намира, че не са налице основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 ГПК. В тълкувателната практика на ВКС – ТР №1/10 г., ТР №2 от 28.09.11 г. ОСГТК, е указано, че основанията по чл.280, ал.1 са различни от тези по чл.281,т.3 ГПК, на които се позовава касаторът, и са разграничени целта и приложното поле на двата вида основания..
В първото от цитираните ТР е посочено, че „с нормата на чл. 288 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 год., в сила от 1.03.2008 год./ се ограничава достъпът до касационно обжалване. Триинстанционното съдебно производство по граждански и търговски дела се запазва, но с оглед ускоряване на правораздаването и осъществяване на основната функция на Върховния касационен съд за унифициране на правоприлагането, като съд по правото, а не по фактите, на касационната инстанция се предостави правото да селектира касационните жалби. Преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, Върховният касационен съд следва да се произнесе дали са налице изчерпателно изброени от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл. 290, ал. 1 ГПК/. Тази проверка не би могла да се извършва в закрито заседание в отсъствие на страните, защото би противоречела на едни от основните принципи в гражданския процес за непосредственост и устност…..
Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът”. В същото ТР са разяснени и специфичните допълнителни основания за допускане на обжалването във всяка от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК.
В изложението си касаторът, въпреки дадените му от ГС указания, не е формулирал ясно и точно правен въпрос от предмета на спора, нито е обосновал специфичните допълнителни основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Затова искането му за допускане на обжалването е неоснователно и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №5529/13 г. от 1.04.14 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: