2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 581
ГР. София, 22. 05. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 18.05.2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1622/15 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Д. Т. срещу въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №14564/14 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касаторката срещу [фирма], София по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, с които е оспорена законността на уволнеието на ищцата от длъжността „организатор деловодна дейност”, извършено на осн. чл.328, ал.1,т.6 КТ със заповед от 20.11.13 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.281,т.3 ГПК, като моли обжалването да се допусне поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Поставя следните въпроси от материално и процесуално естество, „които са формирали неправилни възгледи при постановяване на обжалваното решение на СГС”: Допустимо ли е длъжностната характеристика /ДХ/ да бъде антидатирана или респ. да бъде променяна една година / преди уволнението/, но да не се връчва на работника. Това връщане във времето може ли да се счита за недобросъвестно поведение, върху което работодателят да надгражда занапред изискванията си за промяна в образованието за длъжността „деловодител? Допустимо ли е с ДХ, неразделна част от тр. договор, да се въвеждат изисквания, които да са за след една година напред във времето и кога тази ДХ може да се оттегли – когато е произвела действие или без да е станала действаща?Длъжен ли е работодателят да постанови мотиви за въвеждане на нова образователна степен за една и съща длъжност, след като характерът и нуждите на дейността не я изискват? Извършените три промени в изискуемото за длъжността образование не сочат ли на злоупотреба с право от страна на работодателя и заобикаляне на чл.8, ал.1 КТ? Според касатора хронологията на промените в ДХ показат изключителна недобронамереност на работодателя и недобросъвестност, за да бъде прекратен тр. договор с нея. Намира, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК, която прилага – осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК.
За да отхвърли исковете въззивният съд, с препращане към решаващите мотиви на първоинстанционния, е приел, че промяната в изискването за образование за ищцовата длъжност – „висше – магистър, икономическо или мениджмънт на документи и архиви”, е въведено в утвърдената със заповед от 19.11.13 г. дл. характеристика от 20.11.13 г., връчена на ищцата на същата дата. Ищцата не отговаря на новото изискване за образование. Мотиви за промененото изискване за образование работодателят е изложил в цитирания в заповедта протокол от 19.11.13 г. Инстанциите по същество са приели, че са налице предпоставките за уволнение по чл.328, ал.1,т.6 КТ – настъпила след възникването на тр. правоотношение промяна в изискванията за образование за заеманата длъжност, на които работникът или служителят не отговаря. Суверенно право на работодателя е да променя изискванията за изпълняване на длъжността, когато не са установени с нормативен акт, както е в случая. Тази преценка на работодателя е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, според трайната практика на ВКС, цитирана от първоинстанционния съд. Обсъдени са и твърденията на ищцата за злоупортеба с право от страна на работодателя при уволнението й – прието е, че принципно злоупотреба е налице, ако въведените нови изисквания не са свързани с характера на работата за съответната длъжност. В случая обаче въведеното ново образователно изискване по степен и насока отговаря на характера на извършваната работа.
Основанията по чл.281,т.3 ГПК, на които се позовава касаторката, са извън предмета на настоящото производство. В ТР №1/19.02.10 г. и ТР №2/2011 г. ОСГТК е посочено, че основанията по чл.280, ал.1 ГПК са различни от тези по чл.281,т.3 ГПК и са разграничени целта и приложното поле на двете групи основания.
Поставените въпроси съдържат конкретни фактически твърдения от спора, по които ВКС като „съд по правото” не може да се произнесе в това производство, а доколкото могат да се приемат за правни по см. на чл.280, ал.1 ГПК не са решени от въззивния съд в противоречие с приложената практика по чл.290 ГПК.
Въззивният съд се е произнесъл по твърденията и доводите на ищцата за незаконност на уволнението, вкл. за злоупотреба с право при извършването му, както е указано в р. по гр.д. №737/11 г., гр.д. №28/10 г. и гр.д.№13/11 г. на трето г.о. Разграничил е, според приетото в първите две цитирани решения на ВКС, предпоставките за уволнение по чл.328, ал.1,т.6 от КТ от тези по т.2 на с.р., и е намерил, че в случая се установяват предпоставките на приложеното уволнително основание – изискванията за длъжността са променени при запазване на самата длъжност. Охарактеризирал е злоупотребата с право при уволнението по чл.328, т.6 КТ, изследвал е наличието й според указаното в р. по гр.д. №598/09 г. на трето г.о. на ВКС и е приел, че такава не се установява при извършване на оспореното уволнение..
Соченото основание за допускане на обжалването не се установява и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №14564/14 г. от 2.12.14 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: