ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 205
гр. София, 30.06.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдия Декова гражданско дело № 2453 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 303 ГПК във вр. с чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 1798/14.03.2016 г. и молба вх. № 2299/30.03.2016 г. за отмяна на К. Й. И чрез адв. И. Т. И срещу Решение № 1176/04.06.2015 г., постановено по гр.д. № 438/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, 4 състав в частта, с която е потвърдено Решение № 475/19.11.2014 г., постановено по гр.д. № 928/2009 г. по описа на Софийски окръжен съд.
В молбата се твърди, че е налице основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. В молба вх. № 2299/30.03.2015 г. излага доводи за постановяване на атакувания съдебен акт при съществено нарушение на процесуалните правила, както и че последното не съответства на обективната истина. Твърди, че при постановяване на съдебните решения не е взет предвид получен от страната кредит през 2004 г., за което са представени писмени доказателства, които се намират в кориците на делото, както и получени от страната командировъчни средства и доходи от трудова дейност в чужбина.
Ответникът по молбата – Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, е подал в законоустановения срок отговор в който твърди, че молбата за отмяна на решението на Софийски апелативен съд е нередовна, тъй като последната не отговаря на изискванията, установени в разпоредбите на чл. 260 ГПК и чл. 261 ГПК. Твърди, че в процесния случай страната не е била лишена от участие в процеса, каквото основание за отмяна се твърди в молбата, а е била надлежно представлявана от адв. С. З.. С оглед твърдението на страната, че при постановяване на атакувания съдебен акт не е отчетен неусвоеният от страната кредит, твърди че съдът е съобразил изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза, в която са отразени, в частта приходи, получените от страните кредити в размер на сумата от 31 550 лв. В тази връзка поддържа, че задължителната практика на ВКС е единна по отношение на това, че спрямо правните субекти банковия кредит представлява задължение, а не средство за увеличаване на имуществото, тъй като подлежи на връщане. На следващо място твърди, че по делото не са представени писмени доказателства, установяващи, че молителят е получил средства от командировъчни и работа в чужбина.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима по следните съображения:
За да се приеме, че разглеждането на молбата за отмяна е допустимо, същата следва да съдържа посочване на съответното предвидено в ГПК основание, да изхожда от заинтересована страна по смисъла на чл. 303 ГПК, респ. от трето лице, имащо право да иска отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл. 304 ГПК и да е подадена в установените по чл. 305 ГПК процесуални срокове. Съгласно т. 2 ППВС № 2 от 29.09.1977 г. на Пленума на ВС (което не е изгубило действие и при новата процесуална уредба, създадена с ГПК от 2007 г. и към което съдебната практика трайно и последователно се придържа) на отмяна подлежат само актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо, т.е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. В последното е прието, че отмяна е допустима и по отношение на определения, които поради даденото с тях разрешение на материалноправни въпроси от предмета на делото са приравнени по правни последици на решението и за които законът не предвижда друг ред за защита. Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е насочена към преодоляване на стабилитета и обвързващата сила на посочената категория съдебни актове, които са задължителни за страните, за техните правоприемници и наследници и разрешават спорни въпроси, неподлежащи на пререшаване в последващ съдебен процес. Актовете на съда, които не разрешават материалноправен спор и не са скрепени със сила на пресъдено нещо, са извън приложното поле на отмяната и не могат да бъдат предмет на специалното производство по чл. 303 и сл. ГПК. Следователно производството по чл. 307 ГПК се допуска до разглеждане при кумулативно наличие на следните предпоставки: 1. молбата да е подадена от легитимирана страна; 2. да са спазени преклузивните срокове, установени в разпоредбата на чл. 305 ГПК; 3. да е насочена срещу подлежащ на отмяна съдебен акт, който разрешава със сила на пресъдено нещо материланоправен спор и 4. в молбата за отмяна да се съдържа изложение на основанията за отмяна.
С решението, чиято отмяна се иска е потвърдено Решение № 475/19.11.2014 г., постановено по гр.д. № 928/2009 г. по описа на Софийски окръжен съд в частта, с която е отнето в полза на държавата на основание чл. 10 във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) от Е. С. И. и К. Й. Иванова поземлен имот дворно място с площ от 350 кв.м., находящ се в [населено място], област Софийска, представляващ парцел X.-418, в кв. 12, ведно с постройка в него – двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 74 кв.м. и поземлен имот, представляващ празно дворно място с площ от 404 кв.м., съставляващ УПИ X.-927 от кв. 191 А по плана на [населено място], в частта, с която е отнето в полза на държавата на основание чл. 9 във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) от К. Й. Иванова лек автомобил марка „Фиат У.“, с рег. [рег.номер на МПС] ; лек автомобил марка „Фолксваген Голф“, рег. [рег.номер на МПС] ; парични средства по картова сметка в лева в [фирма] в размер на 12 890 лв. и парични средства по картова сметка в евро в [фирма] в размер на сумата от 1000 евро, в частта, с която е отнето в полза на държавата на основание чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) от Е. С. И. 20 дружествени дяла от капитала на [фирма], ЕИК[ЕИК] на стойност от 2 000 лв. и парични средства по спестовна сметка д.м./евро в [фирма] в размер от 27, 91 евро, с левова равностойност 54,58 лв. и в частта, с която е отнето в полза на държавата на основание чл. 10 във вр. с чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.) от Е. С. И. и К. Й. И сумата в размер от 4 500 лв. от продажбата на л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. [рег.номер на МПС] , сумата в размер от 12 000 лв. от продажбата на л.а. „Ауди А6“, рег. [рег.номер на МПС] , сумата от 3 600 лв. от продажбата на л.а. „Фолксваген Гоолф“, с рег. [рег.номер на МПС] и сумата в размер от 12 500 лв. от продажбата на л.а. „Ауди А4“ с рег. [рег.номер на МПС] .
Съгласно нормата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
С разпоредбата на чл. 305 от ГПК е предвиден срок, в който може надлежно да се упражни правото да се иска отмяна на влязлото в сила решение. Съгласно чл. 305, т. 5 от ГПК срокът за подаване на молбата за отмяна в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК е тримесечен от деня на узнаване на решението.
Решението, отмяната на което се иска, е постановено на 04.06.2016 г. г. и е узнато от молителката на 19.06.2015 г. – моментът, към който последната е получила препис от решението чрез процесуалния си представител. Решението е обжалвано пред Върховния касационен съд с касационна жалба вх. № 9944/20.06.2015 г., в производството по която е постановено Определение № 1406/09.12.2015 г., с което Върховния касационен съд, в състав на Четвърто гражданско отделение не е допуснал до касационно обжалване атакувания съдебен акт. Следователно решението на Софийски апелативен съд, чиято отмяна се иска е влязло в законна сила към момента на постановяване на определението, с което последното не е допуснато до касационен контрол, което е окончателно, т.е. на 09.12.2015 г. Производството по чл. 303 и сл. ГПК е специален извънинстанционен способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения, които разрешават материалноправен спор със сила на пресъдено нещо. Следователно тримесечният преклузивен срок за отмяна не може да започне да тече преди влизане в законна сила на постановеният съдебен акт, въпреки, че узнаването му предхожда този момент, т.е. началният момент е към 09.12.2015 г. и срокът изтича на 09.03.2016 г. Молбата за отмяна е депозирана на 14.03.2016 г., т.е. след изтичане на тримесечният преклузивен срок, установен в разпоредбата на чл. 305 ГПК, а именно след 09.03.2016 г. и последната се явява процесуално недопустима.
Срокът по чл. 305 от ГПК е преклузивен и за него съдът следи служебно. При неспазен срок по чл. 305 от ГПК се преклудира правото на страната да иска отмяна на влязлото в сила решение, поради което молбата за отмяна се явява процесуално недопустима. Отмяна на влязло в сила съдебно решение не е допустима, ако тя е поискана след изтичане на сроковете по чл. 305 от ГПК. И тъй молбата за отмяна е подадена след като срокът по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК е изтекъл, последната следва да се остави без разглеждане.
В процесния случай молбата за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане на още едно основание. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в закона и са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, защото то не е предмет на отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл. 303, ал. 1 ГПК. Съобразно разясненията дадени в т. 13 ППВС № 2 от 29.09.1977 г. на Пленума на ВС при разглеждане на исковете съдът се произнася по твърдяното от ищеца право, без да е обвързан от дадената от него правна квалификация, поради това, ако изложените от молителя обстоятелства в подкрепа на искането му за отмяна не попадат под формулираното от него основание, молбата не се оставя без уважение, а се се уважава на действителното основание, ако то бъде установено. В процесния случай молбата за отмяна не съдържа твърдения за нито едно от основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК за отмяна на влезли в сила решения, а оплаквания и доводи за неправилност на решението. Посочено е основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, но страната не въвежда доводи за това, че е била лишена от възможност да вземе участие в делото лично или чрез процесуален представител. Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК групира няколко отменителни основания със самостоятелно приложно поле, общото между които е, че страната е била лишена от възможност да вземе участие в производството по делото лично или чрез процесуален представител. Първото от основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е налице, когато страната е била лишена от възможност да участва в разглеждането на делото, поради нарушение на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството. Второто от основанията е налице, когато страната не е била надлежно представлявана, а третото основание е налице в хипотезата, когато страната не е могла да се яви на заседанието, за което е била призована, нито лично, нито чрез повереник, поради ососбени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В допълнителната молба с вх. № 2299/30.03.2015 г. молителят излага доводи за неправилност на постановения съдебен акт, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и несъобразяване на правнорелевантни за правилното решение на делото факти и обстоятелства, а именно получени доходи, по силата на договор за кредит от 2004 г., доходи от командировъчни средства и трудова дейност. Не е наведен и съответен довод за това, че същественото нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато от съдебния състав, разглеждащ делото, е довело да лишаване на страната от възможност за участие в производството по делото.
Предвид изложеното молбата за отмяна се явява процесуално недопустима и не може да бъде разгледана по реда на чл. 303 и сл. ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 1798/14.03.2016 г. и молба вх. № 2299/30.03.2015 г. за отмяна на К. Й. И чрез адв. И. Т. И срещу Решение № 1176/04.06.2015 г., постановено по гр.д. № 438/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството гражданско дело № 2453/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, в състав на Трето гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.