О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 744
София, 24 юни 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети май две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1975/2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение №16928/24.09.2014 год. по гр.д. №1296/2014 на Софийски градски съд , ГО, ІІ Г състав е потвърдено решение от 23.09.2013 г. по гр.д. №3046/2013г. на Софийски я районен съд ,67 състав, с което Държавно предприятие „Ръководство Въздушно движение”, [населено място] на осн.чл. 59 КТ във вр. чл.79,ал.1,пр.2 и чл. 82 ЗЗД е осъден да заплати на П. И. П. сумата от 21 709,71 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на задължение от К. за ежегодно сключване на договор групова застраховка „Живот”, условията при която не могат да бъдат по- неблагоприятни за работниците и служителите от предходните , ведно със законната лихва от 11.12.2012 г. до погасяване на вземането и сумата 159,29 лв. лихва за забава като за разликата до 1794,19 лв. искът за лихва е отхвърлен. Отхвърлени са исковете по чл. 222,ал.2 КТ за сумата от 11322,26 лв. и по чл. 86 ЗЗД за забава в плащането на тази главница в размер на 616,52 лв.Присъдени са разноски.
Решението в неговата отхвърлителна част е обжалвано с касационна жалба от П. И. П., който представя изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по тази касационна жалба Ръководство „Въздушно движение” [населено място] изразява становище, че не са налице законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване.
Решението в частта в която са уважени исковете с пр. осн.чл. 59 КТ във вр. чл.79,ал.1,пр.2 и чл. 82 ЗЗД е обжалвано с касационна жалба от Ръководство „Въздушно движение” [населено място]. Също представя изложение на основанията за допустимосст на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по тази касационна жалба П. И. П. оспорва основателността на касационната жалба по същество в писмено възражение по делото.
Касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни, които имат право и интерес от обжалване на решението в съответните части и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
Съгласно задължителното тълкуване в ТР№1/19.02.2010 г. по ТД №1/2009 год. ОСГТК,достъпът до касационно обжалване е обусловен от изпълнението на комулативните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК:
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
Тези комулативни изисквания на закона не са изпълнени от касатора П. И. П. във връзка с подадената от него касационна жалба. В представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване същият е формулирал следния правен въпрос: „ Следва ли при изчисляване на обезщетението по договорена в К. формула, работодателят да изважда изплатеното обезщетение, следващо се по реда на чл. 222,ал.2 КТ”.
Този въпрос е бил предмет на разглеждане във въззивното решение като съдът е приел, че при договорен по-висок размер на обезщетението при пенсиониране по К. над нормативно определения по чл. 222,ал.3 КТ се дължи само този по- висок размер на обезщетението за пенсиониране, а не и двата размера на обезщетението.Следователно ако на осн.чл. 222,ал.3 КТ е изплатено обезщетение,при определяне на дължимия размер на обезщетението при пенсиониране по К. изплатеното такова по чл. 222,ал.3 КТ следва да се приспадне.
Не е изпълнено обаче второто условие за допустимост на касационното обжалване. Касаторът бланкетно се позовава на основанието по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.Съгласно т.4 от ТР№1/19.02.2010 г. на ВКС ОСГТК Правният въпрос е от значение за точното приложение на закона , когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване й с оглед изменение в законодателството и обществените условия , а за развитие на правото когато законите са непълни неясни или противоречиви , за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена. В случая касаторът не е обосновал по никакъв начин коя е неправилната практика, която следва да бъде изоставена , както и кои правни норми са непълни или неясни, което налага тяхното изрично тълкуване.
По тези съображения касационното обжалване на решението в обжалваната от П. П. част не следва да се допуска.
Относно допустимостта на касационното обжалване по касационната жалба на Ръководство „Въздушно движение „ [населено място] :
Касационното обжалване на решението в неговата уважителна част следва да се допусне по поставения от касатора Ръководство „Въздушно движение „ въпрос: „В предметния обхват на застраховка „Живот”, определен в чл. 230,ал.2 във вр. чл. 231 КЗ и Раздел І на Приложение №1,т.1,б.”а”към КЗ, включва ли се застраховка /риск „ трайна загуба на работоспособност” и „злополука” .
По този въпрос е налице противоречива съдебна практика : С представеното по делото решение №16928/24.09.2014 г. на СГС, ГО, І-„г” състав по в. гр.д. № 1296/2014 г.,/ влязло в сила, доколкото не е допуснато до касационно обжалване / въпросът е разрешен в противоречие с неговото разрешаване в настоящото въззивно решение. С оглед на това по отношение на формулирания въпрос е изпълнен критерия по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК и касационното обжалване следва да се допусне.
Мотивиран от изложеното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №16928/24.09.2014 год. по гр.д. №1296/2014 на Софийски градски съд , ГО, ІІ Г състав в частта, в която е потвърдено решение от 23.09.2013 г. по гр.д. №3046/2013г. на Софийския районен съд ,67 състав,с което са отхвърлени предявените от П. И. П. от [населено място] срещу Ръководство „въздушно движение” [населено място] исковете по чл. 222,ал.2 КТ за сумата от 11322,26 лв. и по чл. 86 ЗЗД за забава в плащането на тази главница в размер на 616,52 лв.
ДОПУСКА касационното обжалване на въззивното решение в частта в която е потвърдено решение от 23.09.2013 г. по гр.д. №3046/2013г. на Софийския районен съд ,67 състав, с което Държавно предприятие „Ръководство „Въздушно движение”, [населено място] на осн.чл. 59 КТ във вр. чл.79,ал.1,пр.2 и чл. 82 ЗЗД е осъдено да заплати на П. И. П. сумата от 21 709,71 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на задължение по К. за ежегодно сключване на договор за групова застраховка „Живот”, условията на която не могат да бъдат по- неблагоприятни за работниците и служителите от предходните , ведно със законната лихва от 11.12.2012 г. до погасяване на вземането и сумата 159,29 лв. лихва за забава.
Указва на касатора Ръководство „Въздушно движение”, [населено място] , едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по сметката на ВКС, в размер на 437,38 лв.
След внасяне на таксата делото да се докладва на Председателя на 3-то г.о на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
В противен случай касационната жалба на Ръководство „Въздушно движение „ ще бъде върната.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: