О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
София, 15.01.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети декември две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 5648/2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е за проверка допустимостта на касационното обжалване на въззивно решение №257/05.06.2015 г. по гр.д. №1283/2015 г. на ОС гр. Ст. З. по касационна жалба на [община] , с което е потвърдено първоинстанционното решение, постановено по гр.д. №2307/2014 г. на Районен съд [населено място] , с което са уважени предявените от Б. Н. В. срещу [община] искове на осн. чл. 344,ал.1,т.1,2 и 3 КТ като дисциплинарното уволнение на В. , извършено със заповед № 2195/15.10.2014 г.на Кмета на [община] е отменено, същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и е присъдено обезщетение по чл. 225,ал.1 КТ в размер на 2 600 лв.
Ответникът по касация Б. Н. В. не взема становище относно допустимостта на касационното обжалване. Оспорва касационната жалба „по същество” в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, представено е и изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.1,т.3 ГПК, поради което е процесуална допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано и изпълнено по отношение на формулираните въпроси допълнително основание /критерии / по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
В случая тези комулативни изисквания на закона не са изпълнени.
В представеното изложение касаторът е формулирал следните правни въпроси: 1. Дължи ли произнасяне съдът по наведените изчерпателно изброени съображения за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт в подадената въззивна жалба или е достатъчно да приеме , че при постановяване на решението съдът не е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон .
2. Дължи ли работодателят обезщетение по чл. 225,ал.1 или ал.2 КТ за периода след прекратяване на последващо сключен / след незаконното уволнение/ трудов договор с договорено по- ниско възнаграждение , когато същият е преди изтичането на шестмесечния срок и ако се дължи в какъв размер?В кой момент се счита прекратена причинно- следствената връзка между уволнението и оставането без работа .
По първия въпрос касаторът счита, че въззивното решение е постановено в противоречие със цитирана задължителна практика на ВКС – което сочи на допълнителното основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК, макар изрично позоваване на това допълнително осонование / критерий/ не е направено . По отношение на правните въпроси под №2 е посочено , че липсва съдебна практика.
Вярно е,че въззивният съд е мотивирал една част от своето решение като контролно – отменителна инстанция ,а не като такава „по същество”, какъвто е характера на въззивната инстанция при триинстанционното разглеждане на делата. Независимо от това макар и твърде лаконично същият е изложил и собствени съображения във връзка с основателността на всеки един от предявените искове.Същевременно е налице и позоваване на чл. 272 ГПК /2008 г./, която разпоредба дава възможност при потвърждаване на първоинстанционното решение въвзивната инстанция да препрати и към мотивите на първата инстанция. С оглед на това не е налице противоречие с ППВС №1/13.07.1953 г. и ППВС №1/10.11.1985 г. както и с Р№324/22.04.2010 г. по гр.д. №1413/2009 г. на ВКС, ІV г.о. и допълнителното основание по чл. 280,ал.1,т.1, не е изпълнено.
По отношение на втория въпрос, както се посочи не е визирано изрично и съответно обосновано допълнително основание по чл. 280,ал.1 ГПК. Липсата на съдебна практика обичайно се отнася към основанието по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК , когато разглеждането на формулирания правен въпрос е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото . Изпълнението на това основание / критерий/ обаче следва да бъде обосновано с оглед тълкуването на неговото съдържание в т. 3 ТР №1/10.02.2010 г.ОСГТК на ВКС. Независимо от това следва да се посочи, че в случая ответницата по касация е сключила трудов договор само за изпълнение на определена работа, прекратяването на който настъпва с изпълнението на работата, поради което оставянето на ответницата без работа след това не може да се обоснове с прекратяването на този втори договор.
По изложените съображения, не са налице предпоставките, с които законът свързва достъпът до касационно обжалване.Доколкото такова не се допуска касаторът следва да заплати на ответницата по касация направените в производството разноски в размер на 600 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №257/05.06.2015 г. по гр.д. №1283/2015 г. на ОС гр. Ст. З..
ОСЪЖДА [община] да заплати на Б. Н. В. от [населено място], направените пред тази инстанция разноски в размер на 600 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: