О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 564
ГР. София, 09.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 29.09.2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №4371/15 г., за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [община] срещу определението на Варненски апелативен съд №455/9.07.15 г. по гр.д. №451/14 г., с което е оставена без уважение молбата на Общината за издаване на обратен изпълнителен лист за сумата 557 801,37 лв., внесена по сметка на ЧСИ З. Т. по изп.д. №20148080402002, образувано по издаден на осн. чл.404, ал.1, пр.1 ГПК изпълнителен лист, който впоследствие е обезсилен с опр. на ВКС, четвърто г.о. по ч.гр.д. №1590/15 г., като несъответстващ на диспозитива на влязлото в сила осъдително решение, въз основа на което е издаден. В определението на ВКС е прието, че [община] е осъдена да заплати процесната сума общо на 8 –те поименно посочени физически лица, а не само на едното от тях – Е. И., на която е издаден изпълнителният лист за цялата присъдена с осъдителното решение сума.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на определението и се иска отмяната му.
Ответниците по частна жалба Б. Д. и др., чрез общия им пълномощник адв. Г., оспорват частната жалба като неоснователна. Намират, че в случая защитата на общината срещу неоснователното обогатяване на лицето, в чиято полза е издаден изпълнителният лист, следва да е предмет на отделно съдебно производство.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване определение и е допустима.
По основателността й ВКС намира следното: Въззивният съд е приел, че в случая влязлото в сила осъдително решение не е отменено и искът не е отхвърлен. Изпълнителната сила на решението не е отпаднала, но в действителност се разпростира спрямо повече лица. Сумите по вл. в сила решения са присъдени общо на всички кредитори, без да са разграничени правата им, но и без да е налице солидарност. Въпреки това, като е платил пълния размер на дълга в полза на един от кредиторите въз основа на изпълнителен лист, който към момента на плащането не е бил обезсилен, длъжникът е изпълнил свое действително задължение и се е освободил от него. Затова не следва да му се издава обратен изпълнителен лист. Разпределението на получената сума между всички кредитори зависи от вътрешните из отношения, които са без значение за длъжника. Затова, ако се образува ново изпълнително делото от всички кредитори, той ще може да се защити по реда на чл.433, ал.1,т.1 ГПК.
ВКС не споделя тези изводи: От представеното по указание на ВКС удостоверение от ЧСИ З. Т. се установява, че по сметката му е внесена от [община] сумата 557 801,37 лв., като от нея 540 895,54 лв. са изплатени на взискателя с обезсилен впоследствие изпълнителен лист Е. И., а останалите са разноски за производството / запорно съобщение/.
В практиката на ВКС се приема, че длъжникът по принудително изпълнение, по което удовлетвореният кредитор е бил привиден, т. е. не съществува изпълняемо право в негова полза, разполага със защита, състояща се в правото да иска обратно принудително платеното, както и да търси обезщетение за вредите от изпълнението – кредиторът, удовлетворен въз основа на предварително изпълняемо право или влязло в сила решение, които са били отменени (уваженият осъдителен иск е бил отхвърлен) трябва да върне на длъжника полученото, заедно със законната лихва/ опр. по ч.гр.д. №520/09 г. на четвърто г.о., по ч.гр.д. №471/12 г. на второ г.о./. Разноските, вкл. таксите по изпълнителното дело също следва да се понесат от взискателя по изпълнителното дело, чийто изпълнителен титул е бил отменен, тъй като се касае до суми, внесени по изпълнително дело, което е прекратено поради отпадане на изпълняемото право / опр. по ч.гр.д. №228/11 г. на второ г.о. и по ч.гр.д. №54/13 г. на трето г.о./
По аналогия, според настоящия състав на ВКС, това разрешение следва да се приложи и за случаите, в които изпълнителният лист е издаден при несъществуващо в полза на взискателя изпълнително основание /когато изпълняемото право не съществува/, както е в случая – констатирано е несъответствие на изпълнителния лист с диспозитива на въззивното осъдително решение, поради което листът е обезсилен. В този см. е опр. №111/61 г. по гр.д. №6672/61 г. на второ г.о. на ВС. Ново изпълнително дело е образувано по издаден в полза на всички кредитори изпълнителен лист и плащането следва да се извърши така, както е посочено в листа. Активната солидарност на кредиторите, на която всъщност се е позовал въззивният съд, не се предполага, а следва да бъде доказана като произтичаща от закон или договор и постановена.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №455/9.07.14 г. на Варненски апелативен съд по гр.д. №451/14 г. и вместо него постановява:
Да се издаде на осн. чл.245, ал.3 ГПК в полза на [община] срещу Е. Й. И. обратен изпълнителен лист за връщане на сумата 557 801,37 лв. – платена от общината по изп.д. № 20148080402002 на ЧСИ З. Т., от които 540 895,54 лв. са преведени по сметка на взискателката Е. И., а останалите са такси и разноски за изпълнителното производство, ведно със законната лихва върху тази сума от 20.11.14 г. до изплащането й.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: