О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1218
ГР. София, 21.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 7.12.2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №5090/15 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Б. Т. – К. срещу въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №2410/15 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касаторката срещу [фирма] – в несъстоятелност, по чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищцата от длъжност „заместник гл. счетоводител”, извършено на осн. чл.328, ал.1,т.12 КТ със заповед от 13.08.14 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.2 и 3 ГПК. Намира, че въпросът за характеристиката на обективната невъзможност да се изпълнява тр. договор по чл.328, ал.1,т.12 КТ като трайна се решава противоречиво в практиката на съдилищата – в едни от посочените решения се приема, че обективната невъзможност следва да е трайна, а в други не се поставя такова изискване. Според касатора от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото са въпросите: Следва ли, щом не става дума за налагане на дисциплинарно уволнение, заповедта за прекратяване на тр. договор да не бъде мотивирана? Достатъчно ли е посочване само на законовата разпоредба, въз основа на която се прекратява тр. договор, без да се излагат мотиви, когато се касае за безвиновно поведение на работника или служителя, което не е нарушение на тр. дисциплина? При искане са косвен и инцидентен съдебен контрол върху административен акт във фаза на въззивното производство, кое обстоятелство се квалифицира като новооткрито по см. на чл.266, ал.2 ГПК – самият административен акт или обстоятелството, което го определя като незаконосъобразен, респ. нищожен?
ВКС намира, че сочените основания за допускане на обжалването не се установяват: В практиката на ВКС по чл.290 ГПК – р. по гр.д. №984/09 г. и р. по гр.д. №1336/09 г. на трето г.о. , по гр.д. №11/11 г. на четвърто г.о. и др., са изведени характеристиките на основанието за прекратяване на тр. правоотношение по чл.328, ал.1,т.12 КТ. Посочено е, че основанието по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ се обуславя от безвиновна фактическа невъзможност за изпълнение на трудовия договор между страните. Субективното право на уволнение е упражнено от работодателя законосъобразно, когато е възникнала нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно по причини, извън волята на страните по договора. Обективната невъзможност може да се дължи на различни причини, обикновено външни за страните по трудовия договор, затова основанието по т. 12 е формулирано общо. Такива причини могат да бъдат, когато работникът или служителят не получи лиценз или разрешения, от които се нуждае, за да изпълнява работата си, когато е изтекъл срокът на валидност на разрешение за работа на чужденец, когато работникът или служителят бъде отстранен от работа по силата на наложена процесуална мярка от прокурор или от съд, когато бъде отнето свидетелство за правоуправление на МПС, а то е необходимо за длъжността „шофьор“ и други.
По делото в съответствие с тази практика въззивният съд е приел, че взетата срещу ищцата мярка за процесуална принуда „задържане под стража” за периода 12.07.14 – 28.08.14 г. създава нова обстановка, при която към датата на уволнението – 14.08.14 г., служителката е в безвиновна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си по трудовия договор. По -късната отмяна на мярката за процесуална принуда е без значение, тъй като към момента на уволнението за работодателя е възникнало субективното потестативно право да прекрати тр. правоотношение на посоченото основание/ същото е прието и в постановеното за подобен случай р. по гр.д. №1289/01 г. на ВКС, трето г.о./.
Или въпросът за необходимите и достатъчни характеристики на обективната невъзможност по чл.328, ал.1,т.12 КТ, които я отличават от другите уволнителни основания, е разрешен в практиката на ВКС по чл.290 ГПК, на която въззивното решение съответства. Същественото е, че обективната невъзможност за изпълнение на тр. договор следва да е настъпила след възникване на тр. правоотношение и към датата на уволнението за страните се явява непреодолима и не зависи от волята им. Това основание е самостоятелно и не се припокрива с никое от другите, затова временната нетрудоспособност не е предпоставка за прекратяване на тр. договор по чл.328, ал.1,т.12 КТ. / р. по гр.д. №380/09 г. на четвърто г.о. на ВКС/. Освен това, сочените от касатора решения на първоинстанционни и въззивни съдилища не обосновават допълнителното основание по чл.280, ал.1,т.2 ГПК, защото са представени без данни за окончателност – ТР №1/19.02.10 г., за което е възразил и ответникът по жалба.
Въпросите за необходимостта от мотивиране на заповедта за уволнение на осн. чл.328, ал.1,т.12 КТ също не обосновават допускане на касационно обжалване, на соченото осн. по чл.280, ал.1,т.3 КТ. В практиката на ВКС – напр. р. по гр.д. №1251/97 г., трето г.о.- е прието, че заповедта следва да бъде мотивирана. Обективният характер на отговорността при безвиновните уволнителни основания предпоставя задължение на работодателя да мотивира заповедта за уволнение. Само в рамките на изложената в нея фактическа обстановка, съдът може да извърши преценка за законност. Основание за прекратяване на трудовото правоотношение са фактите и обстоятелствата, които пораждат съответното право за работодателя или за работника. Когато работодателят издава заповедта за уволнение той посочва в нея фактите и обстоятелствата, от които произтича правото му и съответния текст на закона, който го урежда. Съдът не може да прекрати трудовото правоотношение на основание факти и обстоятелства, които не са посочени в заповедта за уволнение или друг документ, известен на работника, към който тя препраща, но може да признае уволнението за законно, ако твърдените факти пораждат право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение и правото е упражнено надлежно / р. по гр.д. №380/09 г. на ВКС, четвърто г.о./ . В съответствие с тази практика въззивният съд е приел, че изискването за мотивиране на заповедта за уволнение в случая е изпълнено – посочено е законовото основание с кратко, но пълно описание на фактическите обстоятелства, от които произтича правото на работодателя да прекрати тр. договор/ обективна невъзможност на служителя за изпълнение на тр. договор вследствие на взета мярка за неотклонение по НПК, която продължава и към настоящия момент/.
Основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.3 ГПК не е налице и по последния от поставените въпроси. Ищцата не е оспорила представителната власт /компетентността, според посоченото в допълнението на въззивната й жалба/ на издалите уволнителната заповед квестори на банката в исковата молба, като основание за незаконност на уволнението, за да може по –късно да излага нови факти във връзка с това възражение. В практиката на ВКС, обобщена в опр. по гр.д. №258/15 г. на четвърто г.о. непротиворечиво се приема , че съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, защото по иска за незаконност на уволнението съдът няма задължение да следи служебно за нито един факт, който поражда правото на уволнение, или надлежното му упражняване ( в т. см. решение № 665/01.11.2010 г. по гр. д. № 242/2009 г. IV г. о.; решение № 555/09.02.2012 г. по гр. д. № 1224/2010 г. IV г. о., решение № 149/13.06.2012 г. по гр. д. № 475/2011 г IV г. о., решение № 290/11.07.2012 г. по гр. д. № 882/2011. IV г. о.; решение № 459/27.10.2011 г. по гр. д. № 1532/2010 г. IV г. о. на ВКС и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК). След предявяването на иска, ищецът може да допълва исковата си молба в първото заседание по делото / и след това по чл.266, ал.2 ГПК/, като посочва нови факти, само ако е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право на работодателя, но е пропуснал да посочи / или не е могъл да знае/ някои от фактите, на които то се основава. Изводите на въззивния съд във връзка с поставения въпрос са съответни на тази практика.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №2410/15 г. от 19.05.15 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: