Р Е Ш Е Н И Е № 120
София, 24 юли 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на единадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 6446/2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Т. Т. от [населено място] против [община] против решение №1592/14.08.2014 г. на Окръжен съд ,гр. П. по гр.д. №2304/2014 г., с което след като е отменено решението по гр.д. по гр.д. №73/2013 г. на Районен съд [населено място], е постановено ново решение , с което е отхвърлен предявеният от него срещу [община] иск за сумата 6 071,39 лв.,представляваща неначислено и незаплатено трудово възнаграждение за положен от Т. извънреден труд в периода януари 2011 г. – декември 2013г. включително , ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 10.02.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение – допуснати процесуални нарушения – непълни и противоречиви мотиви и необоснованост . Според касатора въззивният съд неправилно е приел, че по делото не е установено по категоричен начин, че ищецът е работил над установеното работно време и има положен извънреден труд,който не е заплатен .В тази връзка се позовава на разпитаните по делото свидетели, които установяват режима на работа на ищеца и останалите охранители на обекта. Иска решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което искът да бъде уважен . Претендират се и разноски.
Ответникът по касационната жалба [община] оспорва касационната жалба.Моли решението да бъде оставено в сила . Също претендира разноски.
С определение №229/05.03.2015 г. по гр.д. №6446/2014 г. е допуснато касационно обжалване на обжалваното въззивно решение. Прието е, че по въпроса : „Допустимо ли е със свидетелски показания да се доказва положен извънреден труд , при положение, че същите са ясни и непротиворечиви / относно твърдението за 24 часова работна смяна при договорена регламентирана рамка на работно време от 8 часа /”,доколкото по този въпрос е изпълнен критерия по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК – в обжалваното решение въпросът е решен в противоречие с неговото разрешаване Р №14/27.03.2012 г. по гр.д.№ 405/2011 г.,4-то г.о. на ВКС и Р №228/24.06.2011 г. по гр.д. №1625/2010 г., 3-то г.о. ВКС като и двете решения са постановени при усл. на чл. 290 ГПК и имат задължителен характер.
В цитираната задължителна практика принципно се приема ,че в тежест на работника е да установи полагането на извънреден труд , за което са допустими всички доказателствени средства в това число и свидетелски показания.С оглед общото правило на чл. 235,ал.2 ГПК, същите се преценяват заедно със другите събрани по делото доказателства, съдържащи данни за положен извънреден труд ,които в различните случаи могат да бъдат различни в това число и в зависимост от това дали става въпрос за нормалното работно време / чл. 136 КТ/, удължено работно време / чл. 136а КТ/както и от начина на неговото отчитане / напр. сумирано отчитане на работното време- чл.142 КТ/.Неводенето на специална книга за положена извънреден труд , съгласно изискването на чл. 149 КТ не може да има за последица отхвърлянето на претенцията за извънреден труд ако останалите данни по делото обуславят несъмнен извод, че такъв труд е полаган.
В настоящия случай разпитаните по делото свидетели безпротиворечиво установяват организацията на работното време на изпълняващите длъжността „ охрана и др.дейности” в дейност „Чистота „ при ответната Община. А именно – през процесния период са работили четирима охранители като всеки от тях е изпълнявал дежурство от 24 часа, след което е почивал в продължение на 3 дни. Когато някой от охранителите е в отпуск, останалите трима поемат дежурството на отсъстващия и при това положение почивните дни след положеното дежурство са два./св. С. и Й./.Безспорно е установено също така, че този начин на работа е осъществяван със знанието и без противопоставянето на работодателя / св.С. – непосредствен ръководител на охранителите /. По делото не се спори, че по трудов договор ищецът и останалите охранители е следвало да работят при нормално дневно работно време от 8 часа като извършеното заплащане е с оглед така договореното работно време.С оглед на това изводът на въззивния съд , че по делото не е установено полагането на извънреден труд по см. на чл. 143 ГПК е направен при нарушение на процесуален закон и при неизяснена фактическа обстановка. Въз основа на данните за установения режим на работа, съдът е следвало да упражни служебното си правомощие и да назначи съдебно – счетоводна експертиза с вещо лице-специалист по „Труд и работна заплата”, което да даде заключение дали при предвидената по общо съгласие на страните компенсация на дадените 24 часови дежурства в рамките на целия исков период има надхвърляне на установеното по трудов договор работно време. Последното се налага по арг. от чл. 136а,ал.4 и 5 КТ макар формално ищецът да не е работил при условията на удължено работно време.
Като не е сторил това , а е отхвърлил иска поради недоказаност съдът е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна.
Доколкото се налага извършване на допълнителни процесуални действия – назначаване на съдебно- счетоводна експертиза, делото следва да се върне за ново разглеждане от въззивната инстанция. За да направи своите фактически констатации и изготви заключение, вещото лице следва да извърши проверка в счетоводството на ответника досежно периодите през които служителите по охраната на дейност „Чистота” при ответника, са ползвали своя отпуск , и тези данни се съобразят за ползваната от ищеца компенсация от два вместо три дни.
При този резултат, разноски за тази инстанция не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №1592/14.08.2014 г. на Окръжен съд ,гр. П. по гр.д. №2304/2014 г. и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивният съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: