О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 509
гр. София, 23.09.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска ч. гр. дело № 4039/2015г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Л. П., чрез адв. Х. К. против определение № 143 от 13.05.2015 г., постановено по гр. д. № 137/2015 г. на ВКС, ГК, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане касационна жалба на А. Л. П. срещу решение № 4537 от 20.06.2014 г. по в. гр. д. № 15876/2013 г. на Софийски градски съд.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Излагат се доводи, че при проверката за допустимост по чл. 280, ал. 2 ГПК предходният състав на ВКС не е взел предвид обстоятелството, че предявеният иск от страна на ищците по гр. д. № 5327/1998 г. на Софийски районен съд е частичен и като такъв цената на иска надхвърляла с много ограничението от 5000 лв. за граждански дела.
Ответниците по жалбата Н. Л. Й. и М. Л. Й., чрез адв. Н. Н. са подали отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, с който смятат същата за неоснователна.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение предходният състав на ВКС правилно е приел, че цената на предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС е под изискуемия в закона минимум от 5 000 лв. За да постанови този резултат, съдът е изложил съображения, че първоинстанционното производство се движи по реда на отменения ГПК по искова молба от 22.06.1998 г. и за определяне цената на иска е приложимо правилото на чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./, съгласно което по искове за собственост цената на иска е 1/4 от данъчната оценка за облагане с данък върху наследствата, а ако няма такава – от 1/4 от пазарната цена на имота и тъй като гр. д. № 5327/1998 г. на Софийски районен съд е унищожено след архивиране и няма данни за данъчната оценка за спорната част от имота, то релевантна се явява цената на иска, която ищците са посочили в исковата молба, която цена след приложението на чл. 1 и чл. 2 от Закона за деноминация на лева съответства на 4 550 лв., т. е. под 5000 лв.
Определението на съда е правилно. Д. на частния жалбоподател, че предявеният иск е частичен и като такъв надхвърля ограничението от 5000 лв. се явява недоказан. От съдържанието на исковата молба и на първоинстанционното решение от 16.04.1999 г. по гр. д. № 5327/1998 г. на Софийски районен съд не може да се направи извод, че е налице частично предявен ревандикационен иск, но дори и да сме изправени пред такава хипотеза, то отново няма е изпълнено изискването за допускане до касация по чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като съгласно константната съдебна практика при предявен частичен иск преценката по чл. 280, ал. 2 ГПК се извършва с оглед предявения размер на вземането, а не от твърдения общ размер на претенцията. /така Определение № 8 от 06.01.2009 г. по ч. т. д. № 331/2008 г. I – во ВКС – ТК, Определение № 16 от 14.01.2010 г. по ч. гр. д. № 5/2010 г. II – ро ГО на ВКС/.
С оглед горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 143 от 13.05.2015 г., постановено по гр. д. № 137/2015 г. на ВКС, ГК, Първо отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: