Р Е Ш Е Н И Е
№ 60
София, 16.02.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при участието на секретаря Северина Толева
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №5391 по описа за 2015 год.
Производството е по чл.303 и сл. ГПК.
Образувано е по молба на Н. В. В. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. В. Т., за отмяна на влязло в сила решение, постановено на 11.02.2013г. по гр. д. № 5056/2012г. на Софийски районен съд.
В молбата за отмяна се сочи отменително основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Поради неучастието си по делото молителят твърди, че не е могъл да представи относимо доказателство.
В срока по чл.306, ал.3 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна – [фирма].
Третото лице-помагач [фирма] не взема становище.
По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отд. намира следното:
Молбата за отмяна е допустима и основателна.
С влязло в сила решение, постановено на 11.02.2013г. по гр. д. № 5056/2012г. на Софийски районен съд в частта по предявения от [фирма] срещу Н. В. В. иск с правно основание чл.422 ГПК да бъде признато за установено, че Н. В. В. дължи за топлинна енергия сумата от 4270,33лв. главница за периода октомври 2006г. – април 2011г., сумата от 935,52лв. – лихва за забава за периода от 01.12.2006г. до 06.10.2011г., ведно със законната лихва от 20.10.2011г. – датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на главницата, с частта от решението, чиято отмяна се иска, е признато за установено, че Н. В. В. дължи на [фирма] за топлинна енергия сумата 2853,38лв. /половината от общо дължимата сума 5706,75лв. за топлинна енергия за обекта/ за периода ноември 2008г. – април 2011г. и сумата 353,33лв. /половината от сумата 706,65лв./ лихва за забава, ведно със законната лихва от 20.10.2011г. – датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на главницата, като в останалата част до претендираните размери до 4270,33лв. главница и 935,52лв. лихва за забава за периода от 01.12.2006г. до 06.10.2011г., ведно със законната лихва от 20.10.2011г., исковете срещу Н. В. В. са отхвърлени. Н. В. е осъден да заплати на [фирма] половината от сумата 850лв. – разноски по делото.
Според разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Отмяната по чл.303 и сл. ГПК е средство за защита срещу влезли в сила порочни решения. В разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК са посочени три отделни основания за отмяна, в две от които, в резултат на нарушение на съдопроизводствени правила, страната е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана – представлявана е от лице без валидно възникнала представителна власт или от лице с последващо отпаднала, макар валидно възникнала, представителна власт /поради оттегляне, отказ/, в производството в което е постановен актът, подлежащ на отмяна, а в третата хипотеза – когато въпреки липсата на такова нарушение на съдопроизводствените правила от съда, страната не е могла да участва лично или чрез повереник, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
Доводите на молителя, че призовки за него са връчени със задължение за предаване на лица, с които той има противоречиви интереси по делото, не кареспондират с данните по делото, видно от които исковата молба с доказателствата към нея и указанията за подаване на писмен отговор са връчени на Н. В. на адреса по исковата молба /посочен и в молбата за отмяна/ чрез неговата пълнолетна дъщеря и ответник по делото В. В., в производството по което дело те участват в качеството им на обикновени другари – спрямо всеки от ответниците е предявен иск по чл.422 ГПК за установяване на конкретно вземане.
Молителят е изложил доводи, че „призовките, получавани за него от трети лица не са му предавани по обективни причини – туморно мозъчно заболяване, което лекува от пет години, причиняващо му главоболие, замаяност, разсеяност, двойно виждане, забравяне на имена и събития”. Доводите поотделно или в съвкупност /каквото искане има/ не са относими към никоя от хипотезите на чл.303, ал.1, т.5 ГПК. В последната хипотеза на чл.303, ал.1 т.5 ГПК причината за неявяването трябва да бъде внезапна и непреодолима или преодоляването й да е свързано за страната с рискове, които е неоправдано да се иска тя да понесе. В разглеждания случай сочената причината за неявяването на страната не сочи на внезапна причина за неучастието по делото, а за дългогодишно заболяване.
Молителят е изложил доводи, че „е бил лишен по обективни причина – мозъчното си заболяване да представи доказателства /бракоразводното решение, с което се задължава да напусне жилището след влизане на решението в сила/ и да организира защита си по делото, като счита, че е налице и основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Нови писмени доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК са тези, за които страната не е знаела или макар и да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото до приключване на устните състезания, като незнанието или непредставянето не следва да се дължат на липса на нормална и дължима грижа за добро водене на делото. Настоящият случай не е такъв – соченото в молбата за отмяна доказателство е било в държане на страната, който случай при нормална и дължима грижа за добро водене на делото страната би могла да представи доказателството по делото.
Предвид изложеното молбата за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на делото, на ответника по молбата за отмяна следва да се присъдят направете разноски в размер на 300лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ без уважение молба на Н. В. В. за отмяна на основание чл.303, ал.1 ГПК на влязло в сила решение, постановено на 11.02.2013г. по гр. д. № 5056/2012г. на Софийски районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: