4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14
Гр. София,13.03.2020 г.
Върховният касационен и Върховният административен съд на Република България, смесен петчленен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
СТЕФКА КЕМАЛОВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1/20 А, за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.135, ал.4 АПК.
Образувано е по повдигнат от Софийски районен съд спор за подсъдността на подадената от Ю. С. срещу Българска народна банка /БНБ/ искова молба , с която са предявени осъдителни искове за сумата от 14 244,36 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на гарантиран депозит от 196 000 лв. за периода 30.06.14 – 17.03.15 г. и за сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от забавеното плащане на гарантирания депозит.
Исковата молба първоначално е предявена в Административен съд Хасково, който с определение по адм.д. №714/19 г. от 27.09.19 г. е приел, че не е компетентен да разгледа спора, прекратил е производството по административното дело и го е изпратил по подсъдност на Районен съд София. Приел е, че в исковата молба са въведени твърдения за забава в изплащането на гарантирано вземане на ищеца, в резултат на бездействието на БНБ да вземе решение в изпълнение на задълженията й, произтичащи от чл.1, пар.3, т.1 от Директива 94/19/ЕО, приложима с директен ефект като право на ЕС в областта на изплащането на гарантирани депозити. Административният съд е посочил, че съгласно чл.79, ал.9 от ЗКИ, БНБ и нейните органи, както и оправомощените от тях лица не носят отговорност за вреди при упражняване на надзорните си функции, освен ако не са действали умишлено; тази регламентация на отговорността на БНБ е в противоречие с обективната, безвиновна отговорност по чл.1, ал.2 ЗОДОВ за вреди, причинени от административни органи при и по повод извършваната административна дейност. Отговорността в случая според административния съд е по чл.45 ЗЗД, доколкото в производството ще се изследва въпросът за вината, и тя се реализира по общия гражданскоправен ред за обезщетяване на вреди от деликт.
Районен съд София е приел, че на осн. чл. 203, ал.1 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на гл.ХІ на АПК. БНБ е централната банка на РБ, на която с чл.2, ал.6 от ЗБНБ са възложени регулирането и надзора върху дейността на другите банки в страната с оглед поддържане на стабилността на банковата система и защита на интересите на вложителите. При тази своя дейност банката осъществява властнически функции, тъй като разполага с решаващи, регулиращи и санкциониращи правомощия спрямо дейността на банковите акционерни дружества – или при осъществяването на тази административна по характера си дейност, БНБ е административен орган по см. на чл.1, т.1 от ДР на АПК. Разпоредбата на чл.79, ал.9 ЗКИ не въвежда специална подведомственост на спора, различна от общата. По тези съображения, сочещи на компетентност на административния съд да разгледа спора, районният съд е повдигнал процесния спор за подсъдност.
Смесеният състав на ВКС и ВАС при разрешаване на спора намира следното: В т. 2 от Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС е прието, че разграничителният критерий за приложимия съдопроизводствен ред / по ЗОДОВ или по чл. 45-49 от ЗЗД/ при претенция за вреди от дейност на органи, които не са част от изпълнителната власт, е основният характер на дейността на органа, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Когато вредите са причинени при или по повод изпълнение на административна дейност, компетентни да разгледат иска за обезщетяването им са административните съдилища. Съгласно чл. 2, ал. 6 от ЗБНБ и чл. 79, ал. 1 от ЗКИ Българската народна банка е натоварена с изключителната компетентност за упражняване на надзор върху банките по смисъла на чл. 4, параграф I, т. 40 от Регламент/ЕС/ № 575/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 25.06.2013 г. При тази нейна дейност банката осъществява властнически правомощия, тъй като разполага с решаващи, регулиращи и санкциониращи функции спрямо дейността на банковите акционерни дружества, тази й дейност е административна по своя характер и банката е административен орган по смисъла на параграф 1, т. 1 от ДР на АПК.
Българската народна банка е компетентният административен/публичен/ орган, който е длъжен да изпълни задължението по чл. 10, ал. 1 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. да установи неналичен депозит по чл. 1, т. 3, буква „i“ от Директивата и да осигури своевременно изплащане на гарантираните депозити. Предявената претенция за вреди от твърдяното забавено изпълнение на посоченото задължение на БНБ е подведомствена на административния съд. Това разрешение следва и от допълнението в чл. 203, ал. 1 от АПК /ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.19 г. /, според което исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни или очевидно нарушаващи правото на Европейския съюз актове, действия или бездействия на административни органи, се разглеждат по реда на тази глава. В случая исковата молба е заведена при действието на допълнената разпоредба, на 19.06.19 г..Разпоредбата на чл. 79, ал. 9 от ЗКИ, според която при упражняване на надзорните си функции БНБ отговаря само за вреди, причинени от умишлени действия на нейни органи, не въвежда специална подведомственост на спора, различна от общата. Тя касае основателността на претенцията, поради което нейната приложимост следва да се преценява едва при постановяване на решението по съществото на спора. В този смисъл е и цитираната в определението на СРС и служебно известна на настоящия състав практика на смесени петчленни състави по подобни спорове – опр. по гр.д. №50/19 г., по гр.д. №18/19 г., по гр.д.№19/19 г. и др.
По изложените съображения петчленният състав на ВКС и ВАС
О П Р Е Д Е Л И :
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа исковата молба на Ю. С. срещу Българска народна банка, с която са предявени искове за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 14 244,36 лв., представляващ размера на законната лихва за забавено плащане на гарантиран депозит от 196 000 лв. за периода 30.06.14 – 17.03.15 г. и на неимуществени вреди от забавеното плащане на гарантирания депозит в размер на 5 000 лв. е Административен съд Хасково, на който да се изпрати делото.
Препис от определението да се изпрати на Районен съд София за сведение..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
3.
4.