О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 675
Гр. София, 02.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 25.09.17 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №944/17 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на С. Н. срещу въззивното решение на Окръжен съд Велико Търново/ОС/ по гр.д. №878/16 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от И. И. срещу касаторката иск по чл.240 ЗЗД, за връщане на сумата от 5900 лв., получена от ответницата по договор за заем между страните, ведно със законната лихва и по чл.86 ЗЗД, за сумата от 1108 лв., лихва за забава върху главницата до завеждане на иска.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК.
Сочи, че в противоречие с цитираната задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК / осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК/ са решени значимите за спора процесуален въпрос за задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните, без да ги изопачава и материалноправния въпрос: кога е налице заемно правоотношение между страните?
Намира, че от значение за спора, но и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по см. на чл.280, ал.1,т.3 ГПК са въпросите от предмета на спора: 1. При доказване на договор за заем, изявлението на работник, че ще покрие липса на средства в касата на работодателя, означава ли, че е налице заемно правоотношение? 2. Какво трябва да е волеизявлението, че дадена сума се приема като заем и съгласието да бъде върната? Обещанието за заплащане на сума срещу откриване на определено лице и неговото спасяване, приравнява ли се на обещание за връщане на заем?
ВКС намира, че сочените основания за допускане на обжалването не се установяват: Въззивният съд, следвайки задължителните указания на ВКС по тълкуване и прилагане на закона, дадени при първото касационно разглеждане на делото с решение на ВКС, четвърто г.о. по гр.д. №2117/16 г., е обсъдил всички допустими, необходими и относими към спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните във връзка с тях. Формирал е извода си за наличие на заемно правоотношение между страните въз основа на издадения от ответницата в полза на ищеца документ – РКО от 8.03.13 г. за получена сума от 5 900 лв. и показанията на свидетелите за обстоятелствата, при които е съставен документът и за поетото от ответницата задължение да върне сумата. Посочено е, че валидно задължение за връщане на сума по договор за заем може да възникне и когато заемателят не е получил нищо, но е поел или е отговарял за друго свое или чуждо задължение – р. по гр.д. №171/12 г. на ВКС, четвърто г.о., както е в случая. Заемателят се е задължил да върне сума, която реално не е получил, но която е отишла в исканата от него полза. При този вид заемно правоотношение заемодателят предоставя исканата от заемателя сума на трето лице, като ищецът – заемодател следва да установи, че сумата е предадена на третото лице, с което задължението му да предаде сумата по заемния договор е изпълнено – р. по гр.д. №318/11 г. на ВКС, четвърто г.о.
Затова не е налице основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.1 ГПК по поставените във връзка с това основание два правни въпроса.
Поставените в контекста на осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК въпроси са по същността си питания в конкретността и по съществото на спора; те могат да се разгледат само ако се обсъдят доказателствата и фактическата му страна, която е извън предмета на това производство. Тези въпроси нямат характер на правни по см. на чл.280, ал.1 ГПК, според посоченото в ТР №1/19.02.10 г. Последният от тях по насока е и извън предмета на спора, тъй като ответницата – касатор не е твърдяла, че даденото по договора за заем съгласие е опорочено от заплаха или насилие.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Велико Търново по гр.д. №878/16 г. от 9.01.17 г.
Осъжда С. М. Н. да заплати на И. И. И. сумата от 600 лв., разноски за адв. възнаграждение за тази инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: